Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Очите й не се откъсваха от Морлънд и с нищо не издаваха фалшивото й безразличие.
По дяволите, трябва да внимава с херцогинята, каза си Морлънд. Умът й бе все още остър като бръснач.
— С удоволствие. Но Палмерстън сигурно може и сам да намери херцога.
— Боя се, че няма да извади този късмет, защото Великият мъж напусна бойното поле. Насити се на влюбените погледи на тълпата. Каза, че Уотърлу не може да се сравни с нито един от приемите ми. — Тя тихо се изкиска. — Да, смятам, че трябва да го доведеш. Палмерстън всеки момент ще получи апоплектична криза.
Морлънд се поклони, обърна се и понечи да тръгне. В този миг херцогинята докосна ръката му.
— Дали не забравих да спомена, че мис Камърън се появи? Май е с херцога.
— Поразен съм, Ваша светлост. — Той отново елегантно се поклони. — Започвам да си мисля, че тази вечер два пъти сте постигнали невъзможното — добави тихо той.
Херцогинята само се усмихна, спомняйки си каква роля бе изиграла, когато подкрепи връзката на Рейвънхърст с очарователната му съпруга. Всъщност не бе трудно и тя не считаше станалото изцяло за своя заслуга.
Тя обаче нямаше намерение да го споделя с Морлънд, защото си бе наумила още една-две хитринки.
— Знаеш ли, че имаш опасен чар. С всеки изминал ден все повече ми напомняш за баща си.
Морлънд се усмихна, това явно бе голям комплимент.
— А сега, да те няма. Трябва да си видя гостите. Този ужасен тип Атъртън току-що пристигна. А пък Луиза Ландрингам още не е зърнала съперницата си. Театрално кокетничи с две дами край масата с пунша. Ще откриеш Уелингтън и мис Камърън в зимната градина, ако не се лъжа. Сигурно са сами там. — Тя леко се намръщи. — Освен ако Луиза Ландрингам не ги е открила, разбира се.
— Ще се постарая да съм там преди нея, Ваша светлост. — С елегантен поклон Морлънд изчезна под арката, украсена с панделки и коприна.
Едва забележима усмивка играеше по устните на херцогинята, когато Тони се смеси с тълпата, отрупана със скъпоценности. Искреното й желание бе наистина да извърши чудо тази нощ. Те двамата очевидно бяха влюбени.
А какво по-хубаво занимание от това, да предизвиква срещите им, докато осъзнаят, че са създадени един за друг?
14.
След десетина минути и след много проклятия лорд Морлънд най-сетне се провря през игралната зала, прекоси балната зала и мина по коридора, който водеше до тясната зимна градина, опасваща по цялата дължина просторната лондонска къща на херцогинята.
Херцогинята обичаше да е заобиколена с цветя и градината я снабдяваше целогодишно със свежи цветя.
Това бе прекрасно помещение, което винаги бе топло и наситено с миризма на торф и аромат на портокалови цветове и всякакви растения, за които херцогиня та милееше. Но сега тук бе особено красиво — божурите току-що бяха цъфнали.
Изведнъж Морлънд си представи Чеси Камърън, усамотена с прочутия генерал в някой осветен от свещи ъгъл, където слуша с възхитени очи поредната му история от последната кампания на Пиренейския полуостров, от която можеха да ти настръхнат косите.
Той стисна зъби и рязко ускори крачка.
Това не му харесваше. Изобщо не му харесваше!
И когато отвори вратата на заграденото със стъклени стени помещение в дъното на къщата, най-лошите му страхове се оправдаха.
Увенчан с ореол от светлината на лампата, херцогът стоеше между две саксии с палми и цъфнал хибикус и оживено ръкомахаше срещу грациозната си събеседничка с най-удивителната огърлица, която Морлънд някога бе виждал.
Дъхът му секна. Очите му жадно се плъзнаха по тънката извивка на врата й, където синьо-черните й коси бяха прихванати и закичени с две нежни гардении.
На Морлънд му се стори, че дори от разстояние долавя аромата им, тъй сладко съблазнителен, тъй наситен и променлив, като собственичката им.
А роклята й — о, Боже! — тя подчертаваше всяка нежна извивка на стройното тяло и блестеше в преливащи се тъмновиолетови тонове.
Като сияйните й, незабравими очи… Той гледаше със стиснати устни как Чеси се смее на някоя духовитост, после сама подхваща някаква сериозна история, която генералът изслушва внимателно.
Херцогът пристъпи напред и гордата му глава усърдно закима в съгласие с думите, казани от компаньонката му.
В този миг Морлънд усети, че чувствата, които изпитва към героя от Уотърлу, не са от най-приятните. По-скоро бяха най-откровена ярост.
Пръстите му смачкаха някакво надвиснало растение. За Бога, ако само я докосне, той ще…
Нещо изпука, Морлънд се наведе и видя, че е прекършил едно портокалово клонче.
Звукът привлече погледите на двамата, но Морлънд бе скрит в зеленината. Те се върнаха към разговора си.