Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
И докато Морлънд ги наблюдаваше, безмълвен и разгневен, херцогът взе ръката на Чеси и я поднесе към устните си.
Бъди проклет! Нямаше ли достатъчно флиртаджийки и страстни вдовички наоколо? Трябваше ли да налита на тази жена, която съвсем отскоро е в Лондон и не познава правилата на прелъстяването.
Наблюдавайки крехката бяла китка на Чеси, потреперваща под устните на Уелингтън, Морлънд усети, че го завладява дива, заслепяваща ярост, каквато не бе изпитвал в живота си. За щастие успя да овладее порива си да изскочи от сянката и незабавно да го извика на дуел.
В крайна сметка, никой не го бе обявявал за покровител на мис Франческа Камърън. И съдейки по израза на лицето й, когато се срещаха, той бе последният човек, на когото би могла да възложи подобна отговорност.
Морлънд стисна зъби, когато Чеси вдигна очи към Уелингтън. Усети внезапна пареща горчивина, задето тя никога не накланяше така глава при разговор с него, никога не го гледаше с такова възхищение.
Може би девойчето предпочита по-възрастни мъже, помисли си натъжено.
Докато Морлънд не откъсваше очи от тях, херцогът се приведе отново над ръката й, после се отдалечи, явно за да донесе закуски. Все още скрит, Морлънд впери поглед в Чеси, която се обърна с лице към него.
Чак сега я видя цялата, сияеща в светлината на свещите, подредени в редица край стената. Дъхът му секна.
Беше невероятно красива, златните и виолетови панделки по ръкавите и над подгъва чудесно подчертаваха цвета на роклята. Страните й леко руменееха, когато се наведе да вдъхне аромата на цъфналото портокалово дръвче.
Красива е, каза си той и усети как кръвта му кипва. А на врата й висеше огърлица от два реда перли, със златен медальон с дракони и скъпоценни камъни.
Когато Чеси се изправи, светлината на свещите озари кованото злато и я обгърна в топъл ореол.
О, Боже, та тя е прелестна! Как можеше да се смята за невзрачна, дори когато бе срамежливо, недодялано девойче на петнадесет години?
Тласкан от желание, толкова силно, че думите не можеха да го определят, Морлънд излезе от сянката.
Чеси се сепна. Пръстите й се впиха в юмруци.
— Ви… е?
— Съжалявам, че те стреснах.
Лицето й пламтеше и сменяше цвета си.
— Вие сте подслушвали! Да не сте очаквали, че измъквам някакви военни тайни? Или просто се надявахте да се опозоря?
Гардениите в косите й потрепваха в такт с всяка гневна дума. Драконите на златния й медальон сякаш налитаха в атака. По лицето й пробягваше цяла палитра цветове.
Морлънд си помисли, че никога не е била тъй прекрасна.
Понечи да я попита откъде има такава отвратителна представа за характера му, когато се досети, че сам си бе виновен. За нахалството си в задния й двор оня ден. За непростимото си поведение по-късно, в кухнята.
О, небеса, как успя само за два дни така да обърка нещата?
Той преглътна гневния си отговор и се показа в светлината на свещите. Бялото колосано шалче на врата му поразително контрастираше с черния му вечерен костюм.
Когато я наближи, Чеси изтръпна.
— Мах… нете се! Тъкмо започвам да се забавлявам и не съм в настроение нито да слушам лекции, нито да отговарям на въпроси. — А щом забеляза решителния му поглед, добави: — Херцогът всеки миг ще се върне. Отиде за ликьор и бисквити.
Морлънд се надвеси над нея със загадъчен поглед.
— Мислиш ли? Трябва да те разочаровам, скъпа. Кръстницата ми, херцогинята, ще го задържи. Всъщност затова ме изпрати тук. Макар да започвам да подозирам… — не завърши той.
Пристъпи напред. Чеси се отдръпна. Едната му руса вежда се изви въпросително.
— Не казвай, че се боиш, мила!
Застанала между двете миниатюрни палми в саксии, Чеси се навъси.
— Да се боя? От вас? Откъде ви хрумна подобно безумие?
Морлънд заобиколи плетеното канапе, двете порцеланови фигури на плантатори и притисна Чеси до прозорците в дъното на зимната градина.
— Защото трепериш, скъпа. И пулсът се блъска във вената на вратлето ти. — Погледът му помръкна. — А може би умираш от скука. Е, аз нямам нито осанката, нито славата на херцога. Но трябва да те уведомя, че за жалост е женен мъж, независимо от развратните си обещания.
Бузите на Чеси се наляха с пурпур.
— Как… как смеете! Кой сте вие, да ме поучавате, вие, който… — тя се овладя, пръстите й се впиха в роклята.
Малкото ветрило от слонова кост се прекърши на две.
— Май си счупи ветрилото, скъпа. — Гласът му бе тих и ласкав, като милувка.
— Не съм ви скъпа. Не съм ви никаква! Изгубихте правото да ме наричате така преди десет години! А сега си вървете. — Гърдите й рязко се повдигаха, докато се мъчеше да успокои дишането си.