Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Херцогинята огледа блестящата тълпа със задоволство.
— Страхотна навалица, нали? Бедният Бартоломю щеше да е ужасен. Но сега всички ще се успокоят, след като имаха шанса да се докоснат до херцог Уелингтън.
— Значи Великият мъж наистина е тук? Направихте невъзможното и измъкнахте Железния херцог от леговището му?
Херцогинята кимна. Само прекрасните й очи издаваха колко тържествува от факта, че е организирала събитието на тазгодишния сезон.
— Но не мога да кажа още колко ще остане. Чух го да процежда, че ако още една нахална майка му натрапи лицемерната си дъщеричка, ще скочи от най-близкия прозорец. — Тя се замисли. — Май не вървят както трябва нещата между него и кроткото същество, което взе за жена. Голям позор. Та тя е такова срамежливо и покорно създание, а той е твърде властен. Направо се чудя…
Морлънд се намръщи.
— По-добре е човек да не се чуди, уверявам ви. — Поколеба се дали да не намекне на херцогинята да не се бърка.
Всяка намеса в семейството му Уелингтън считаше за жестоко оскърбление. Обтегнатите отношения между съпрузите не бяха убегнали на никого от младите офицери на Пиренейския полуостров. Макар Морлънд високо да оценяваше решимостта и желязната воля на Уелингтън, които го бяха превърнали в победител, графът предполагаше, че същите тези качества са трудно поносими у един съпруг.
Ала браковете без любов не бяха кой знае каква рядкост сред висшите кръгове. Морлънд можеше да изброи не една двойка сред познатите си, които си разменяха бегли усмивки по време на закуска, докато планираха поредното си незаконно рандеву за вечерта.
Това бе едва ли не в реда на нещата. Единственото изискване бе да се спазва дискретност и да не се стига до прекомерни емоции.
Морлънд ли не знаеше. Той бе чест партньор в подобни връзки.
Ами брат му? Бракът на близнака му бе точно е този тип. Приветливи у дома, навън и двамата се отдаваха на разнообразни и доста разюздани удоволствия различни и многобройни партньори.
Но чашата преля, когато снаха му го покани да сподели леглото й едва две седмици след брачната церемония с брат му.
Дори сега изпита погнуса, спомняйки си как тъмночервените й нокти се плъзнаха надолу по гърдите му, за да погалят мъжествеността му.
В известен смисъл денят, в който бурята отнесе яхтата й по време на една лятна екскурзия до Шотландия, бе истинска благословия. Само няколко месеца по-късно загина и брат му, седмият херцог, и титлата се пое от сина му, Джеръми.
Морлънд въздъхна. Трябваше да признае, че брат му бе още по-безпътен от жена си. В продължение на пет години той блудстваше из цяла Англия. След още три-четири години Андрю Морлънд щеше да пропилее цялото богатство на рода Лангфорд, да изгуби Севъноукс, красивата къща от шестнадесети век в имението в Съфък, както и по-големите им владения в Съмърсет.
За щастие Морлънд не си беше у дома, за да вижда разхищенията му. Но слуховете го настигаха дори в Испания и тогава той скърцаше със зъби и ругаеше брат си, когото никога не обикна и когото не уважаваше, защото беше пълен глупак.
Неговият близнак.
Дори сега Морлънд долавяше погледите, които сякаш го сравняваха с брат му.
Ала Андрю бе мъртъв. И ако Тони имаше донякъде цинично отношение към жените и към трайността на прехваленото чувство, наречено любов, това бе напълно обяснимо, като се има предвид на какво се бе нагледал.
Всички тези горчиви спомени прелетяха през съзнанието му за броени секунди. Когато се обърна, херцогиня Кранфорд го гледаше внимателно.
— Ти май си единствената черна овца тази вечер, млади момко. Но този строг стил ти отива. Черни бричове, черна жилетка. Много елегантно. А тази бродерия е безукорна. Френска е, предполагам.
Морлънд разсеяно кимна, оглеждайки залата. Твърде късно осъзна, че търси нежните рамене с водопада от синьо-черни коси. Две теменужени очи, в които яростта за секунди заменяше тъгата.
Той вдигна рамене.
— Париж все пак си е Париж.
Но херцогинята не можеше да се излъже от небрежния му отговор. Забеляза мрачния израз на лицето му, стиснатите му челюсти, когато потъна в ужасните си спомени.
Да, тя бе видяла. И сърцето й се сви.
Познавайки добре висшите светски кръгове, тя предположи, че причината отново е в порочния брат на Морлънд. И в не по-малко безпътната му съпруга.
Но лицето й остана все тъй безизразно. Само една палава искрица гореше в зорките й очи.
— А сега трябва да ти поверя една задача. Тук е Палмерстън, зачервен, изнервен, едно буре с барут, което всеки миг може да избухне. Търси Уелингтън, така дочух. Сигурно заради някоя отвратителна консулска работа. Та можеш да доведеш Великия мъж.