Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Върху възглавничка от пурпурен сатен лежаха огърлица, гривна и обици. Блестящият комплект бе подарък от баща й за двадесет и първия й рожден ден. Два наниза розови перли обкръжаваха златен медальон с дракони и феникси. А сред тях, върху златната основа, бе пръснато цяло състояние от нешлифовани рубини и смарагди.
Това бижу е достойно за императрица, бе казал баща й, и по-късно Чеси научи, че наистина е принадлежало на някаква китайска императрица. Но преди пет века лодката, която возела този скъпоценен товар, била отнесена от тайфун и потънала с целия екипаж.
Джеймс Камърън я бе открил, изучавайки древните китайски корабни дневници. В онзи ден синьозелените води на Южнокитайско море им разкриха много съкровища, но този комплект бе най-ценното.
И сега Чеси трябваше да заложи част от него при напълно непознат човек.
За миг гордият й дух се разбунтува. Пръстите и нежно погалиха изящния златен медальон.
Бързо, преди да е променила решението си, тя хлопна кутийката. Нямаше друг избор. Дори най-нищожните сведения биха могли да се окажат ключ към спасението на баща й.
Сграбчила кутията в треперещите си пръсти, Чеси отиде да извика Суидин. Тържеството е в четвъртък, след два дни, така каза херцогинята.
Оставаше й много малко време.
Два часа по-късно, в една небиеща на очи заложна къща на „Кързън Стрийт“, побелял златар разглеждаше една от най-изящните гривни, които бе виждал през четиридесетте години, откакто снабдяваше висшето общество със скъпоценни камъни и модни украшения.
Гривната бе в ориенталски стил, огромните нешлифовани смарагди и рубини чудесно се връзваха с кованото злато. Очевидно бижуто бе старо и много рядко. А още по-странно бе, че бегло му напомняше за нещо познато.
Той бързо провери редицата малки дървени чекмеджета, които съдържаха бележките му по всички покупки, продажби и поправки на най-изисканите бижута в Европа.
Най-сетне намери, каквото търсеше. Облегна се на стола и изумено подсвирна.
Господи, ако това е вярно…
Миг по-късно перото му дращеше по тънкия пергамент, който той сгъна и запечата с разтреперани пръсти. И веднага изпрати бележката.
Но и след като куриерът тръгна, той продължи да седи неподвижно и да гледа скъпоценните камъни, които искряха под слънчевите лъчи.
Все още не можеше да повярва на късмета си. Цели пет години херцогиня Кранфорд търсеше точно това бижу.
И бе заявила съвсем недвусмислено, че ще плати прескъпо за всяко сведение по въпроса.
13.
— Готова сте, мис, най-сетне. Изглеждате прекрасно.
Най-добрата камериерка, която Уитби бе намерил на Чеси, отстъпи от огледалото и се усмихна триумфално.
Чеси онемя. Не можеше да откъсне изумените си очи от елегантната дама, която я гледаше от овалното огледало.
Невъзможно. Това не може да е тя. И въпреки всичко…
Страните й пламнаха, ала не от суета, а от възбуда. Косата й бе вдигната, освен няколкото черни къдрици, които игриво се виеха покрай лицето и врата й.
Но това, което приковаваше омагьосания й поглед, бе роклята, която блестеше и сияеше като живо същество. Чеси се завъртя и светлината на свещите заигра по богатите гънки на виолетовия десен. При всяко движение втъканите жерави и дракони сякаш връхлитаха и се гмуркаха в небе от наситен аметист.
— Великолепно — каза тихо камериерката и Чеси можеше единствено да се съгласи. Наистина модистката, която й препоръча графиня Кранфорд, бе надминала себе си.
След визитата й Чеси бе изпратила бележка, че приема поканата. Отговорът бе мигновен: да чака херцогинята същата вечер, за да обсъдят тоалета й. Трябваше да се пази пълна тайна, бе добавила херцогинята, за да дадат добър урок на лорд Морлънд.
Чеси се съгласи със задоволство. И сега, изумено наблюдавайки отражението си в овалното огледало, бе благодарна, че се е оставила изцяло в ръцете на херцогинята. Дори изборът на тази необикновена тъкан бе нейно дело. Чеси трябваше да признае, че на фона на блестящата й кожа и тъмните коси ефектът бе поразителен. Разбира се, цветът на коприната подчертаваше и редкия оттенък на очите й.
Тя нежно докосна разкошния плат и мъничко съжали, че се бе принудила да се раздели със скъпоценната гривна, подарена от баща й. Ала нямаше избор. Трябваше да храни прислугата си, а сега се налагаше и да покрие разноските по модния си тоалет.
Разбира се, роклята не бе всичко. И сатенените пантофки, и бродираните ръкавици от коприна и най-фина еленова кожа. Имаше и ветрило от слонова кост и вечерна пелерина от черно кадифе с подходяща виолетова копринена гарнитура. И тъй като Чеси притежаваше само няколко рокли, които бяха почти за изхвърляне, трябваше да се съгласи да й бъдат ушити няколко сутрешни рокли и един костюм, в комбинация с гарнирани с дантели манто и маншон.