Перлата на любовта

Чувствената тръпка се разля като вълна през стомаха й, ту гореща, ту ледена. Тя замаяно примигна.

Зъбите на Морлънд нежно хапеха ухото й.

Чеси преглътна. Протегна ръка и потърси опора между клоните на декоративната палма.

— Какво си въобразявате, че правите… — Ала тихият й протест бе прекъснат: неочаквано езикът му се плъзна в сърцевината на ухото й.

Тя едва се сдържа да не изкрещи. Не й достигаше въздух, а нощта бе нажежена — нажежена от сладостта на страстта.

Невиждащите й очи не се откъсваха от тримата, които продължаваха светския си разговор на прага, докато светът около Чеси се рушеше и чезнеше.

Остана единствено нежното докосване на езика му, който шареше но жадната й кожа, и замъгляващото разума й опипване на пръстите му, плъзгащи се по голите й рамене и обхващащи талията й.

Тя се опитваше да върне разсъдъка си, да не се поддава на насладата, която я изгаряше при всяко негово изкусно докосване. Ала притисната в тъмнината, без да може да помръдне, Чеси усещаше как здравата й защитна стена, градена с години, се руши тухла по тухла.

Тихо простена и отчаяно се опита да се освободи. Една палмова клонка, в която бе вкопчила пръсти, се прекърши на две.

Тримата на прага мигом се извърнаха и се вгледаха в сенките.

— Едва ли някой снайперист ще посети подобна лондонска забава — усмихна се херцогът, но очите му зорко пронизаха зеленината.

— О, сигурно са мишки, Ваша светлост — изкиска се Луиза. — Тук направо гъмжи от тях. — Тя вдигна усмихнатите си очи към него. — Но вие разказвахте за Уотърлу. — Тя демонстративно потръпна. — Звучи ужасяващо. Какъв късмет, че имаме такъв силен и решителен командир като вас.

Красивата Луиза знаеше добре цената на четвърт час, прекаран в компанията на Великия мъж. Социалният й престиж, и без това достатъчно висок, растеше с всяка изминала минута.

А когато излязат от зимната градина, тя ще се погрижи Железният херцог да я е хванал подръка и всички да го забележат.

Тя не отхвърляше и възможността за един дискретен флирт с героя от Уотърлу със суровите черти. Да, може да се окаже твърде забавно. Та нали не е бил в страната месеци наред. Лишен от насладите на женското тяло, той би бил очарователен и активен любовник в леглото й…

Тя едва забележимо облиза устни и обаятелно му се усмихна. В същия миг успя да потърка хълбока си в бедрото му.

Чеси, разбира се, не забелязваше нищо. Светът за нея почти не съществуваше и тя не усещаше нищо друго освен силните ръце и гранитната мощ на бедрата на Морлънд зад гърба си.

Значи, това е чувството, смътно си помисли тя. Да желаеш и да бъдеш желан. О, небеса! Тя умираше!

Бавно. Безвъзвратно.

И това бе най-прекрасното чувство, което някога бе изпитвала…

Устните на Морлънд се сключиха върху топлата вена, пулсираща на шията й.

Чеси неволно потрепера. Главата й безсилно се отпусна на рамото му, магията я погълна.

Тихо проклятие или може би въздишка се отрони от гърдите на Морлънд. Ръцете му плъзнаха нагоре, заобиколиха тежката златна огърлица и обгърнаха гърдите й.