Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Морлънд бе очарован от яростното им вълнение. Гледаше феникса и драконите, които се мятаха около сладките извивки, очертали се под виолетовата тъкан.
И внезапно то се появи отново, желанието, което пулсираше диво и горещо във вените му. Завладя го сляпо безразсъдство.
— Откъде знаеш какво си за мен, опърничаво момиче? За десет години много неща могат да се променят. — Устните му се изкривиха в горчива усмивка. — За мен поне доста се промениха.
Чеси отстъпи, ала само усети как бодлите на един розов храст се забиват в рамото й.
Морлънд тъжно се усмихна. Сега вече бе изцяло притисната в ъгъла и тя го съзнаваше.
— Вървете си! Нима се изразявам неясно? Не желая присъствието ви. Не желая да разговарям с вас. И най-вече — не желая да ме ухажвате.
Морлънд забеляза, че гласът й с всеки миг губи звънкостта си. Страните й очарователно поруменяха, а в сладката извивка на шията й едно мускулче потрепваше в такт с думите й.
Запита се какво ли би усетил, ако допре устни до това копринено късче кожа. Да, тя бе невероятно страстна жена. Бе достатъчно да я погледне, за да разбере, че би била пламенна, безразсъдна и прекрасна любовница.
Той нежно погали с пръсти една розова пъпка — искаше му се да погали нея така.
Чеси следеше с очи всяко забавено движение и долавяше внушението му. Езикът й неволно трепна и докосна горната й устна.
Морлънд усети растящо напрежение в слабините си. Ако не се въздържи, ще умре. Ако се въздържи, пак ще умре!
— О, ще трябва да си пределно ясна с мен, Щурче. С изтънчени подигравки и неясни укори нищо няма да постигнеш. — Той наблюдаваше с любопитство как пръстите й се притискат към гърдите й, как гръдта с цвят на слонова кост повдига стегнатия корсаж, как златният медальон се движи върху кожата й.
Пулсът на разгорещената му кръв се превърна в тътен. Морлънд смътно осъзнаваше, че губи разсъдък и ще направи нещо, за което на сутринта ще съжалява.
Ала застанал на сантиметри от нея, с упоени от богатия аромат на гардениите сетива, Морлънд си каза, че пет пари не дава за утрешния ден.
Съществуваше единствено сегашният момент, единствено тази вечер. Единствено мигът на безразсъдната, заслепяващата магия, за която бе копнял цели десет години.
И той бе решен да открие сладостта й, да вкуси мекотата й, когато…
Очите му се впиха в плътната устна, която тя хапеше със зъби.
— Милорд… Тони…
Глухият, задъхан глас, с който произнесе името му, окончателно го сломи.
Изпита внезапна нужда да чуе името си отново, ала този път — докато тя е в прегръдките му, докато отпива от сладостта на устните й.
И на шията й.
И на уханната падина между влудяващите сочни гърди…
Той сграбчи свитите й пръсти и ги притисна до гърдите си.
— Трепериш, Щурче. Според мен тук е доста топло.
Очите му изучаваха лицето й. Изведнъж Чеси пребледня.
— Тони… милорд… недейте! Не го желая, изобщо не го желая.
— Твърде късно, Чеси. Десет години чакам за това. — Графът нежно обхвана китките й и ги притисна до стъклената стена. — Защото аз го желая. И то — невероятно силно. — Твърдата му длан се плъзна по напрегнатата й брадичка. — И внезапно откривам, че съм невъобразимо жаден. И то само за едно…
Той нежно докосна гарденията над ухото й, сетне се наведе и вдъхна финия й аромат.
— За теб — прошепна той и погали с дъха си кожата й.
Тялото му бе на сантиметри от нейното. Страстта замъгляваше очите му, но той видя мускулчето, което пробягваше по шията й, странното напрежение, което сковаваше крехките й рамене.
— Да, желая го. Искам го. Мисля, че и ти го искаш, Щурче.
— Недей. Не ме наричай така, никога вече. — Гласът й бе изпълнен с отчаяние.
— Защо не?
— Защото… защото не е честно!
— Нима можем да говорим за честност, любов моя? — Пръстите му проследиха извивката на ухото й, плъзнаха се надолу и обвиха брадичката й. — Бих могъл да те обвиня в същото.
Притисната между стените, изгубила почва под краката си, Чеси гледаше с невиждащи очи. Какво се случи? Какво я промени?
А тя наистина бе променена. Кръвта й кипеше, а тялото й сякаш не беше нейното, а принадлежеше на някой друг.
На някакво безразсъдно същество.
Тя потрепера, когато графът откачи едната гардения и я поднесе към устните си. Докато целуваше меките листенца, очите му не се откъсваха от нейните.
— Отива ти, Щурче — дрезгаво промълви той. Притисната до хладните стъкла, Чеси потръпна.
Дъхът й секна, когато той мушна цветето в бутониерата до сърцето си.
Изведнъж й стана горещо. После студено. От непоносимата близост.
Тя бутна ръката на Морлънд.