Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Зандрамас ли е бил тук? — попита Силк.
Гарион приближи огнището. Държеше меча в ръката си. Мечът се издигна и посочи първо в една, а после в друга посока. След това го дръпна към един почти порутен заслон. Когато Гарион стигна там, мечът се наклони към земята, а Кълбото блесна.
— Мисля, че това е отговорът на въпроса ми — каза Силк със задоволство.
Дурник беше клекнал до огнището и внимателно разравяше въглените и се вглеждаше в пепелта под тях.
— От няколко месеца е — каза той.
— Ако се съди по заслоните, мога да кажа, че тук са били поне четирима души — каза Силк.
— Значи Зандрамас вече не е сам — намръщи се Белгарат.
Ерионд, който любопитно оглеждаше грубите заслони, вдигна нещо, отиде при Се’Недра и без да казва нищо, и го подаде.
— О! — изплака тя.
— Какво е това, Се’Недра? — попита Велвет.
Малката кралица с насълзени очи й подаде малка вълнена шапчица.
— На детето ми е — каза тя задавено. — Носеше я в нощта, когато го отвлякоха.
Дурник се прокашля и каза:
— Късно е. Искате ли да останем тук през нощта?
Гарион погледна измъченото лице на Се’Недра и отговори:
— Не. Да продължим още малко.
Дурник също погледна кралицата и се съгласи.
Около миля по нататък стигнаха някакви руини на отдавна изоставен град. Короните на дърветата се събираха над широките улици, лиани пълзяха нагоре по порутени кули.
— Това, изглежда, е било хубаво място — каза Дурник. — Защо ли са го изоставили?
— Може да има куп причини, Дурник — обади се Поулгара. — Епидемия, политика, война, дори каприз.
— Каприз? — Той я погледна с недоумение.
— Това е Нийса — напомни му тя. — Тук управлява Салмисра и авторитетът й е абсолютен. Ако тя е дошла тук и е казала на хората да напуснат, те са напуснали.
Той я погледна с неодобрение и каза:
— Това не е хубаво.
— Да, скъпи — съгласи се тя. — Знам.
Пренощуваха сред руините и на следващата сутрин продължиха пътя си на югоизток. Растителността се промени. Дърветата ставаха все по-високи, а стволовете им — все по-дебели. Храстите под тях бяха все по-гъсти, а неприятната миризма на застояла вода ставаше все по-силна. Малко преди обед ветрецът донесе до ноздрите на Гарион по-различен мирис — миризма на нещо толкова сладостно, че даже му се зави свят.
— Какъв е този прекрасен аромат? — попита Велвет и кафявите й очи блеснаха.
В следващия миг Гарион видя най-красивото дърво на света. Листата му блестяха в злато, тъмночервени лиани обвиваха клоните му. Дървото беше покрито с огромни цветове в червено, синьо и яркожълто, а между тях висяха тежки гроздове от блестящи пурпурни плодове, сякаш готови да избухнат. При вида и аромата на това великолепно дърво го обзе непреодолимо желание да изтича при него.
Велвет вече стоеше пред дървото със замечтана усмивка.
— Лизел! — Гласът на Поулгара беше като плесница. — Назад!
— Но… — Гласът на Велвет трепереше от желание.
— Не мърдай! — викна Поулгара. — Ти си в смъртна опасност.
— Опасност ли? — обади се Гарион. — Но това е само едно дърво, лельо Поул.
— Всички на място — заповяда тя. — Дръжте здраво юздите и не се приближавайте до дървото.
— Какво става, Поул? — попита Дурник.
— Мислех, че всички са унищожени — измърмори тя. Гледаше великолепното дърво с омраза.
— Но защо някой би поискал да унищожи нещо толкова прекрасно? — викна Велвет.
— Разбира се, че ще е прекрасно. То така ловува.
— Ловува ли? — обади се Силк. — Поулгара, но това е дърво! Дърветата не ловуват.
— Това обаче го прави. Една хапка от тези плодове предизвиква внезапна смърт, а допирът до цветовете води до парализа на всички мускули — каза тя и посочи нещо във високата трева под дървото.
Гарион се взря в тревата и видя скелета на голямо животно. Пет-шест тъмночервени филиза, излизащи от цъфналите клони, се бяха преплели в гръдния кош на животното.
— Не го гледайте — каза Поулгара с нетърпящ възражение тон. — Не мислете за плодовете и се опитайте да не вдишвате дълбоко аромата на цветовете. Дървото се опитва да ви привлече в обхвата на филизите си. Тръгвайте и не се обръщайте назад. — И подкара коня си напред.
— Ти няма ли да дойдеш с нас? — притеснено попита Дурник.
— Ще ви настигна — отговори тя. — Първо трябва да се погрижа за това чудовище.
— Правете каквото ви казва — викна Белгарат. — Да вървим.
Докато се отдалечаваха от смъртоносното дърво, Гарион изпита горчиво разочарование и раздразнение. Погледна назад и с удивление видя тъмночервените филизи на клоните яростно да се гърчат и извиват във въздуха. В същия миг Се’Недра извика високо.