За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Нямам никакви възражения против вашето решение — каза му Роджър. Обръщайки се към Парис, той каза закачливо: — А, вие, сър? Вие също ли ще ставате моряк?
— Не, милорд — отговори Парис. — Аз предпочитам да чувствам под краката си твърда земя. Ако ми позволите, бих участвал в битки на брега, тъй като съм добър фехтувач.
— Познавам много мъже, които могат да се бият добре — каза Роджър. — Първи сред тях са непокорните ми васали в Южна Италия. Това обаче, което аз най-много ценя, липсва при тях. Аз изисквам лоялност. Можете ли да ми дадете това, сър Парис? Можете ли да ми дадете клетва за вярност и да я удържите?
— Да, мога, сър — каза Парис искрено, тъй като бе харесал Роджър от мига, в който го видя.
— Аз също се кълна във вярност към вас — каза Алейн, падна на колене и вплете ръце по стар нормандски обичай.
Роджър постави ръка между двете на Алейн и изслуша клетвата му. Същото повтори и с Парис.
— Добре дошли в моето кралство. — Роджър прегърна всеки един от тях. — Аз, от своя страна, се заклевам да ви използвам пълноценно и да ви възнаградя богато.
Разбунтувалите се лордове бяха обсадили Неапол, но скоро попаднаха в капан под крепостните му стени. Когато армията на Роджър обгради града, пизанците попаднаха в клопка. На петнайсети юни неаполското пристанище бе барикадирано така, че бунтовническите кораби останаха обсадени. Алейн истински би се наслаждавал да преследва вражеските кораби в открито море, но блокадата му се струваше скучна и изморителна. Той копнееше за мига, в който ще може да действа.
На брега с Роджър Парис също бе отегчен. След години неразбирателство с васалите си, търпението на Роджър се бе изчерпало. От началото на лятото до ранна зима той обходи всичките си феодални владения в Южна Италия. Изгони управителите от всеки един град и на тяхно място постави свои довереници.
— Най-сетне се справих с тези бунтовници — каза кралят на Парис.
— Мисля, че няма да се откажат така лесно, защото вярват, че съвсем скоро ще им бъде оказана помощ — отбеляза Парис. — Последните донесения от вашите разузнавачи сочат, че императорът планува да напусне Германия, да премине Алпите и идното лято да се изправи срещу нас.
— Срещу нас? — изсмя се Роджър, потупвайки го по рамото. — Джордж беше прав за теб. Сега ти си един от нас.
— Да, аз също съм, милорд — каза Парис, мислейки за Юланда, която също имаше право. Роджър от Сицилия бе отличен военен командир, но също се опитваше да избягва насилието, до което неизменно водеше всяка война. От това, което бе наблюдавал Парис досега, той бе забележителен водач на народа. Нито веднъж Парис не бе изпитал съжаление от факта, че бе обрекъл себе си на вярност към този мъж.
Към средата на януари и сухопътните, и морските военни сили бяха изморени и по предложение на Джордж на Парис бе дадено разрешение да се върне в Палермо. Заедно с него бе и Алейн. Още веднъж, въпреки че морето бе спокойно, Парис отново бе много болен.
— Кълна ви се — каза Парис на заобикалящите го, щом стигнаха пристанището и той отново бе способен да говори, — че никога няма да напусна Сицилия отново, освен ако Роджър не построи мост над пролива Месина.
— Ето, това се нарича брилянтна идея. — Джордж избухна в неудържим смях. — Само трябва да му кажеш как да бъде направено и той ще те послуша. Сигурен съм. Тогава и теб самия те очаква безоблачно бъдеще. А сега, като те гледам, имаш нужда от една баня и чисти дрехи. Веднъж като се върнеш в стаичката си, ще се почувстваш много по-добре.
Съвсем скоро Парис наистина се чувстваше успокоен и се радваше, че вижда отец Еймбрас отново. Целия следобед той прекара с останалите, разменяйки новини, но с нетърпение чакаше тези часове да отминат, за да дойде вечерта. Тогава Джордж щеше да събере всичките си гости на терасата и той щеше да види Юланда.
В действителност те се събраха в дълга тясна стая близо до терасата, тъй като навън духаше силен вятър и сипеше студен дъжд. Парис бе очаквал тази вечер да бъде като всички предишни, когато въздухът бе топъл и наоколо бе пролет. Но сезоните се меняха, беше се променил и той, бе поостарял и помъдрял. След като бе видял ужаса на войната, той не се смееше толкова много, а и тя му бе оставила два белега. Единият беше от лявата страна на брадичката му, вторият — на дясното бедро, но и в двата случая той бе щастливец, защото се бе разминал с малко.
След като мъжете се събраха, дойде и Юланда. Тя отиде първо до Джордж и го целуна по двете бузи.
— Ще ти кажа отново, тео Джордж, колко съм щастлива, че те виждам пак вкъщи — каза тя. — Сър Парис, сър Алейн, добре дошли. — Тя бе малко смутена, когато видя белега на Парис, но после го докосна с ръка и разбра, че не е нищо сериозно. Парис взе пръстите й, но преди да усети тяхната деликатност, тя дръпна ръката си.