Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Да, настоявам. — Той й направи знак да продължи.
— Останалите ще ни последват, щом се приготвят и съберат необходимите провизии. Ще ни настигнат без усилие, тъй като сме с деца и няма да напредваме твърде бързо.
— Много добре. — Мъжът кимна в знак на съгласие.
— Ще ми кажете ли по кой път възнамерявате да тръгнете, милорд?
— Ще хванем пътя към Честърфийлд.
— Много по-разумно е да пътуваме през Дерби — възрази тя. — Май не познавате добре пътищата в тази област? — попита тя с многозначително вдигнати вежди.
— Дойдохме през Честърфийлд, следователно познавам пътя.
— Пътят през Дерби се използва повече и е в по-добро състояние — обясни спокойно тя. — Хората ми, които ще тръгнат с товарни коли, ще ни настигнат по-лесно, ако минем през Дерби.
Тя се извърна настрана и продължи тихо, със задавен от сълзи глас.
— Разберете, лорд Хю, магистърът трябва да бъде до мен в Лондон. Той има нужда поне от два дни, за да опакова необходимите книги. Нали няма да ми откажете шанса да се защитя?
— Никога не съм казвал такова нещо. — Хю имаше чувството, че зад този разговор се криеше много повече, отколкото издаваха думите, но не можеше да го назове. Всичко, което казваше Гуинивър, звучеше смислено, а той не беше човекът, който би й отказал правото да се зашити. Щом се нуждаеше от книгите и от своя учител, той беше длъжен да се съгласи. — Вие познавате тези земи по-добре от мен, мадам… Впрочем, Матлок не е ли по пътя през Дерби?
— Точно така.
— Хм… — Ако минеха през Матлок, той щеше да събере сведения за смъртта на Тимъти Хадлоу. Макар че имаше достатъчно основания да я обвини за смъртта на Стивън Малори и макар че му беше необходимо само едно обвинение, обстоятелствата около злополуката с Хадлоу дразнеха любопитството му. Не по-малко важни бяха и обстоятелствата около женитбата на Гуинивър с Хадлоу. Много му се искаше да знае дали бракът им е бил смятан за щастлив. В Матлок и околността сигурно имаше арендатори, които познаваха двойката и щяха да му разкажат повече за живота й там.
— Съгласен съм — заключи той с кратко кимване. — Ще тръгнем по пътя през Дерби.
— Тогава ще наредя на хората си да побързат, за да ни настигнат най-късно при Кедълстън, където вероятно ще спрем за нощувка — отговори спокойно Гуинивър. — Предполагам, че от време на време ще ни давате почивка? Не можете да очаквате, че децата ще прекарват ден и нощ на седлото. Те имат нужда от редовен сън.
— Разбира се — кимна отново Хю. — Но аз ще определям къде и кога ще почиваме. Зависи от времето и от други обстоятелства.
— Моите дъщери не тръгват на военен поход — отвърна остро тя. — Не можете да очаквате от тях същото като от Робин.
— Това ми е ясно — отбеляза тихо мъжът. — Не се страхувайте, няма да ги преуморявам. Те са деца и аз ще се съобразя със състоянието им.
Знам, че ще го направиш, каза си сърдито тя. Всъщност аз не се боя от това, а от нещо съвсем друго. На лицето й изгря любезна усмивка.
— Благодаря ви за разбирането, лорд Хю!
Мъжът кимна и попита със съвсем друг тон:
— Какво казахте на Пен и Пипа?
— Същото, което вие вероятно сте казали на Робин — отговори тя със същата острота.
— Не искам да ги притесняваме излишно — промърмори с леко смущение той.
— Ах, така ли? — В погледа й блесна предизвикателство. — Помислихте ли поне за миг какво ще стане с децата ми, ако изгубя процеса?
Тя се обърна рижо, прихвана тъмночервените си поли и се отдалечи с царствено достойнство.
Хю се запъти към палатката си. Той щеше да поеме грижата за дъщерите й, щеше да си извоюва пред съда правото да им стане настойник и да отгледа момичетата, но как би могъл да й каже такова нещо? Да й заяви, че е решил съдбата на децата й — това означаваше да признае, че майката е осъдена на смърт.
На следващата сутрин малко преди разсъмване Хю се появи на коня си в долния двор. Изправен на седлото, сложил ръка върху дръжката на меча си, той се огледа, за да разбере напредват ли приготовленията за тръгването. Двама мъже тъкмо връзваха дървени сандъци на гърба на един товарен кон. Оборски ратаи държаха млечнобялата кобила на Гуинивър, две понита и едро муле, което вероятно беше определено за камериерката. То изглеждаше много силно, но не можеше да препуска с необходимата бързина. Понитата бяха от добра порода, но и те не можеха да се мерят с неговите коне, нито с великолепната кобила на майката. А щом към кервана се присъединяха и другите с натоварените каруци и книгите, сигурно щяха да напредват още по-бавно.
Оставаха му по-малко от два месеца до настъпването на есента и намаляването на дните. Вероятно точно толкова време ще ни е необходимо, помисли си мрачно Хю. Комбинация от деца и библиотека на колела — това беше съвсем различно, отколкото да заповядва на добре тренираните си войници.