Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Желая ти добър ден, Робин — поздрави дружелюбно Гуинивър. — Момичетата приготвят багажа си за утрешното пътуване. Имат си много работа, но съм сигурна, че Пен с удоволствие ще поговори с теб, ако влезеш в къщата.
Лицето на Робин помрачня още повече.
— Татко каза, че днес не бива да ви се пречкам. Реших да почакам тук. Може би Пен ще се съгласи да се поразходим… или нещо подобно.
— Мини през розовата градина и продължи по пътеката, която минава покрай къщата. Така ще застанеш точно под прозореца й и тя няма да те пропусне — предложи с усмивка Гуинивър. — В хубав ден като днешния винаги отваряме капаците, а Пен обича да гледа навън. Ако не тя, Пипа със сигурност ще те види.
Робин се засмя развеселено.
— Така няма да преча на никого, нали?
Гуинивър поклати глава.
— Според мен баща ти няма да сметне малката разходка в градината за неподчинение. Лорд Хю вероятно е в лагера?
— Да, мадам. Подготвя потеглянето ни с Джак Стедмън.
— Дано не е толкова зает, че да не може да говори с мен — отвърна небрежно Гуинивър и се запъти към портата.
Сърцето й заби по-бързо, когато наближи кръга от палатки, издигнати на около сто ярда от стената. Как ли щеше да се държи лорд Хю след случилото се снощи? Тя беше решена да се прави, че нищо не си спомня. Щеше да бъде хладна и недостъпна, както подобава на пленница в общуването с надзирателя, и да изрече изискванията си спокойно и решително.
Имаше чувството, че Хю ще се покаже по-достъпен, ако тя остане разумна. Той беше твърде уверен в себе си и свикнал да заповядва, за да я накара да почувства властта, с която разполагаше, като ненужно затрудни пътуването й към столицата; освен това тя не го считаше способен на жестокост. Който се отнася към децата с толкова топлина и чувство за хумор, не може да бъде подъл — за съжаление това заключение не бе в състояние да забави биенето на сърцето й. Ако можеше да припише потиснатостта си само на настоящата си притеснена ситуация, всичко щеше да бъде много по-просто, но тя беше длъжна да гледа истината в очите.
В лагера цареше атмосфера на добре подредена работа. Погледът й бързо обходи сцената. Конете бяха хлабаво завързани във временна ограда. Тук не ги охраняваха, но по пътя сигурно щеше да бъде друго. Трябваше да вземе беладона, защото можеше да се наложи да приспи някой пост. Тили щеше да й бъде от голяма полза с непринудената си разговорливост. Майчинското й отношение към всички щеше да заблуди стражите и да отслаби бдителността им.
— Лейди Гуинивър? — Дълбокият глас на лорд Хю, който прозвуча зад нея, я стресна и тя едва не извика. Обърна се. Не го бе очаквала от тази посока. — Каква чест за моя лагер!
— Има някои неща, които трябва да обсъдя с вас, лорд Хю.
— Защо не ме повикахте?
— Обикновено пленниците не викат пазачите си при себе си — отговори хладно тя.
Нова топлина проблесна в погледа му, широката му усмивка стана по-видима.
— Май сте решили да ме предизвиквате? — попита меко той. — Но аз няма да го допусна. Твърде добре настроен съм днес.
— И защо? — попита импулсивно тя и веднага съжали. Очите му се присвиха. Вдигна бавно ръка и сложи пръсти върху устните й като слепец, който иска да усети чувството.
— Спомен, от който не мога да се отърва — обясни тихо той. — Как се стигна дотам, Гуинивър?
Тя не искаше, не можеше да тръгне по този път.
— Не знам — отговори сърдито тя — чувство, което беше истинско само отчасти и беше насочено колкото срещу него, толкова и срещу нея самата. Обърна се настрана и се изплъзна от ръката му. — Не желая да говоря за това. Нека го наречем мимолетна лудост.
Мъжът разтърси глава. Сиянието в очите му угасна и те приеха хладен, метален блясък.
— Както желаете! Какво искате да обсъдите с мен?
— Някои подробности около пътуването. Мастър Кроудър, магистър Хауърд и Грийни не могат да се приготвят до утре.
— Затова ще ги оставите тук. — Той го каза, като че въпросът беше решен.
— Не, в никакъв случай — гласеше сдържаният й отговор. — Вие заповядахте това прибързано пътуване, милорд. Аз трябва да уредя още много неща, които се отнасят до имението ми, да снабдя домакинството си с достатъчно пари и указания какво да правят. — В погледа й блесна подигравка. — Естествено ми е ясно, че Малори Хол ще мине в чужди ръце и собственикът му надали ще си направи труда да го посети. Затова не искам отсъствието ми да остави хората в объркване.
Хю подръпна крайчеца на ухото си.
— Какво по-точно предлагате, мадам?
— Щом настоявате… — Тя направи кратка, ефектна пауза. — Тили, дъщерите ми и аз ще бъдем готови утре рано да тръгнем с вас към Лондон.