Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— А? Хмм — измърмори Даниел, като пръстите й заиграха по дръжката на ножа, — добре, добре. Ние двете можем да уредим сами този малък проблем, когато му дойде времето. Но сър Джеймс, не е ли по-добре да се връщаме в хана? Другите ще си помислят, че искаш да прекараме сами цялото това време.
— Права си — каза Джим и тръгнаха обратно.
След няколко крачки осъзна, че тя го е изиграла отново. Кой щеше да се интересува от това, че е прекарвал с Даниел времето, през което все още е бил в тялото на дракон?
Когато стигнаха до хана, забелязаха маса с пейки — като за пикник, която бе изнесена навън, пред главната врата. Брайън и Дафид седяха на нея пред кожени кани и бутилка с вино.
Ара се бе отпуснал на хълбоци до масата, а главата му стърчеше доста над нея.
— Сър Джеймс! — извика Брайън, когато двамата с Даниел излязоха от гората. — Ела при нас. Трябва да си съставим план, по който да върнем замъка на моята дама.
Джим усети как му прималя под лъжичката. Още преди бе разбрал, че Брайън има твърдото намерение да прогони сър Ху де Боис де Малънконтри и да освободи своята Джеронд, но не се бе тормозил да мисли по-задълбочено какво може да направи рицарят. Сега обаче, когато бяха пред прага на действието, той си помисли за баланса в съотношението на силите — броят им не бе равностоен с вероятния брой на окупаторите в замъка. Това несъответствие нямаше да го притесни чак толкова, ако не се бе убедил, че Брайън е човек, който винаги прави това, което си науми.
Джим се придвижи тромаво и седна на свободния край на масата срещу Ара.
— Сър Джеймс — започна Брайън. — О, между другото, искаш ли малко вино?
— Д… не — отвърна Джим, като се сети за задълженията си към ханджията.
— Много добре, сър Джеймс, имам няколко лоши новини — подхвана отново Брайън. — Добрият стрелец тук каза, че не вижда причина да присъедини силите си към нашите срещу сър Ху, понеже принципите му били…
— Да не закачам тези, които не ме закачат — прекъсна го Дафид. — Не че не ви желая доброто, но тази свада не ме засяга.
— По същия начин — продължи Брайън — сър вълкът счита, че въпросът с моята дама и мен не го засяга лично и ми напомни, че е обещал да ни придружава, само докато се справим с мраколаците.
— О-о.
— Следователно — бодро каза Брайън — ясно е, че само ти и аз ще се изправим срещу сър Ху и хората му. По тази причина нека обединим умовете си, защото ще имаме нужда да призовем цялата си мъдрост.
— Е, видя ли сега, Горбаш? — каза Ара с горчиво задоволство. — Ето какво си навлече, като се мислиш за човек. Единствено на хората може да им хрумне само двама да превземат замък, пълен с врагове и построен така, че да устои срещу цяла армия.
— Със сигурност не е разумно, сър Брайън — намеси се Даниел, която бе застанала до Ара и го галеше зад ушите. — Трябва да го признаеш!
— Разумно или не — продължи да упорства рицарят и мускулите на лицето му се стегнаха, — моята дама е пленена и аз ще я освободя. Сам, ако е необходимо, но вярвам, че мога да разчитам на сър Джеймс.
— Сър Джеймс не е длъжен да освобождава твоята дама — каза Даниел. — Задължението му е да се освободи от магията, като отведе лейди Анджела от Прокълнатата кула. Всъщност негов дълг е да не рискува живота си, като се опитва да спаси някого по такъв глупав начин — само двама да превземат замъка Малвърн!
— Никого не насилвам — отвърна Брайън. Пламтящите му сини очи срещнаха погледа на Джим. — Сър Джеймс, ти какво ще кажеш? С мен ли си в това дело или да продължавам сам?
Джим отвори уста, за да изрече своето извинително оправдание. Ако в атаката към замъка се включеха Ара и Дафид, може би щяха да имат слаба надежда за успех. Но без тях такова нападение се равняваше на самоубийство. По-добре беше още сега да изясни положението на Брайън, отколкото да се налага после да се измъква. Но странно, думите заседнаха в гърлото му и не искаха да излязат. В никакъв случай Джим не беше най-храбрият тук, що се отнася до смелостта, той не бе повече дракон отколкото човек. От друга страна, мислеше за Анджи… Каролинус го бе уверил, че за спасението й ще са му нужни придружители и ако сега изоставеше Брайън, не можеше да очаква, че после той ще го придружи до Прокълнатата кула, за да му помогне. Имаше и още нещо: в решителността на рицаря, в този шантав свят с невероятните му явления и в Джим — не в драконското му тяло, а в човешката му същност — нещо, което предизвикваше желанието му да се опитат да превземат замъка Малвърн, дори ако трябваше той и Брайън сами да направят този опит.