![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Джейк бе доволен, че не е баптист. Баптистите бяха по-тесногръди и строги и се превъзнасяха по вечерната неделна служба, нещо, което винаги бе отблъсквало Джейк. Карла бе възпитана като баптистка, Джейк — като методист, но когато решиха да се женят намериха компромис и двамата станаха презвитерианци. Щастливи бяха в своята църква и рядко пропускаха служба.
Всяка неделя сядаха на обичайната пейка в църквата, Хана заспиваше помежду им, а мислите на двамата моментално отлитаха далеч от проповедта. Джейк, приковал поглед в проповедника, си представяше сблъсъка с Бъкли в съда пред дванайсет достойни и справедливи граждани, докато цялата нация наблюдава и тръпне; Карла, приковала очи в проповедника, мислено украсяваше трапезарията вкъщи по нов начин. Джейк улови няколко любопитни втренчени погледа по време на светата служба и си въобрази, че останалите енориаши са някак изпълнени с благоговение, че сред тях се намира такава знаменитост. Непознати лица се мяркаха измежду богомолците — принадлежаха явно или на разкаяли се неверници, или на репортери. Джейк не бе сигурен, но когато един въобще не отдели втренчения си поглед от него, той разбра, че до един са репортери.
— Много хубава проповед, отче — излъга той, докато се ръкуваше с пастора на стъпалата пред олтара.
— Радвам се да те видя, Джейк — отвърна свещеникът. — Гледахме те по телевизията цяла седмица. Малките всеки път се вълнуваха, щом ти се появеше на екрана.
— Благодаря. Молете се за нас.
Заминаха за Карауей, където всяка неделя обядваха с родителите на Джейк. Джин и Ева Бриганс живееха в старото родово имение с просторна къща сред пет акра овощна градина в долния край на Карауей — на три преки от главната улица и на две от училището, където Джейк и сестра му бяха учили дванайсет години. Родителите му бяха пенсионери, но още много енергични. Всяко лято кръстосваха континента с караваната си. В понеделник заминаваха за Канада и щяха да се върнат след първи май. Джейк бе единственият им син. По-голямата им дъщеря живееше в Ню Орлиънс.
Неделният обяд на Ева бе типично южняшко угощение с пържено месо, пресни зеленчуци от собствената градина — варени, печени и сурови, — домашни кифлички и бисквити, два вида сос, диня, пъпеш, нектар от праскови, лимонов пай и ягодов сладкиш. Много малка част от това се изяждаше, останалото се опаковаше грижливо и заминаваше за Клантън. Там се хранеха с него цяла седмица.
— Как са вашите, Карла? — попита мистър Бриганс, докато й подаваше кифличките.
— Добре. Вчера говорих с мама.
— В Ноксвил ли са?
— Не, вече са в Уилмингтън за лятото.
— Ще ходите ли да ги видите? — попита Ева, наливайки чай от огромна керамична кана.
Карла хвърли поглед на Джейк, който сипваше зелен фасул на Хана. Той не желаеше да се приказва за Карл Лий Хейли. От понеделник вечерта при всяко сядане на масата разговорът неизменно се въртеше около делото и Джейк нямаше особено желание да отговаря на едни и същи въпроси.
— Да, мамо. Смятаме да прескочим. Зависи от плановете на Джейк. Лятото може да се окаже напрегнато.
— И ние подочухме същото — каза Ева незаинтересовано и бавно, сякаш да напомни на сина си, че не се е обаждал след убийствата.
— Да не би да ти е повреден телефонът, синко? — попита мистър Бриганс.
— Не. Поискахме да ни сменят номера.
Четиримата възрастни се хранеха бавно и напрегнато, а Хана попоглеждаше към сладкиша.
— Да, знам. Телефонистката ни каза. Новият го няма в указателя.
— Съжалявам. Бях много зает. Разпъваха ме на всички страни.
— Четохме — каза баща му.
Ева спря да се храни и се поокашля.
— Джейк, наистина ли смяташ, че можеш да го отървеш?
— Безпокоя се за семейството ти — каза баща му. — Делото може да се окаже много опасно.
— Застрелял ги е хладнокръвно — каза Ева.
— Мамо, те са изнасилили дъщеря му. Ти как би постъпила, ако някой изнасили Хана?
— Какво е изнасилвам? — попита Хана.
— Не го разбираш, миличко — каза Карла. — Може ли да сменим темата? — Тя хвърли категоричен поглед към тримата Бриганс и те се надвесиха отново над чиниите си. Снахата, както обикновено, се бе намесила благоразумно.
— Мамо, не ми се говори за делото. До гуша ми дойде — усмихна се Джейк на майка си.
— Сигурно ще се наложи да се осведомяваме за него от вестниците — рече мистър Бриганс.
Разговорът се насочи към Канада.