![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Старите акули винаги изпращаха младите, за да омилостивят Нуз и да измолят гражданските дела на фирмата да бъдат отсрочени, отложени, задържани, блокирани или препратени за доразглеждане, тъй че нещата да се протакат безкрайно и печалбите за продължават да текат. Клиентите бяха застрахователни компании, които обикновено предпочитаха да не ходят в съда и плащаха на час за юридически увъртания с единствена цел да не стигнат делата до съдебните заседатели. Би било по-евтино и по-почтено да се уредят прилични неустойки и така да се избегнат както юридическите главоблъсканици, така и паразитстващите фирми като „Съливан“ и „О’Хеър“, но застрахователните компании и техните финансови съветници бяха прекалено глупави и стиснати, затова адвокати като Джейк Бриганс припечелваха прехраната си, като ги съдеха и ги принуждаваха да плащат повече, отколкото биха платили, ако работеха почтено от самото начало. Джейк мразеше застрахователните компании, мразеше и техните адвокати и особено младите си колеги от фирма „Съливан“, всички до един негови връстници, които с радост биха му прерязали гърлото, гърлата на своите сътрудници, гърлата на своите съдружници и всяко изпречило се пред погледа им гърло, само и само час по-скоро да станат старши съдружници, за да печелят по двеста хиляди годишно и да се отърват от разпределяне на дела като днешното.
Джейк особено мразеше Лотърхаус, или по-точно Л. Уинстън Лотърхаус, както бе изписано на бланката, дребен хитроок и болезнено високомерен фукльо с диплома от Харвард, чийто ред бе да стане старши съдружник, поради което жаждата му да реже гърла през изминалата година бе надхвърлила всякакви разумни граници. Разположил се бе самодоволно между други двама от „Съливан“ и държеше седем папки, всяка от които носеше по сто долара на час, докато той слушаше разпределението на делата.
Нуз подкара гражданските дела.
— Колин против застрахователна компания „Ройъл Консолидейтед Дженеръл Мючуъл“.
Лотърхаус се надигна бавно. Секундите се превръщаха в минути. Минутите — в часове. Часовете — в хонорари, договори, премии, съдружия.
— Ваша светлост, това дело е насрочено за следващата седмица, нали?
— Точно така — отвърна Нуз.
— Разбирам, сър. Но, знаете ли, опасявам се, че ще се наложи да помоля за отлагане. Програмата ми за следващата сряда претърпя наложителна промяна и трябва да присъствам на едно предварително разглеждане във Федералния съд в Мемфис, което съдията отказа да отложи. Съжалявам за това. Тази сутрин внесох молба за отлагане.
Гарднър, адвокатът на ищеца, побесня.
— Ваша светлост, датата на това дело е определена отпреди два месеца. Беше насрочено за февруари, но почина роднина на съпругата на мистър Лотърхаус. Беше насрочено за ноември, но почина някакъв чичо. Беше насрочено за миналия август, но пак имаше някакво погребение. Трябва да сме благодарни, че този път смъртта не ни е споходила.
В залата се понесе приглушен смях. Лотърхаус стана на петна.
— Това вече минава всякакви граници, ваша светлост — продължи Гарднър. — Мистър Лотърхаус би предпочел да отлага делото до безкрайност. А то не търпи повече отлагане и моят клиент има пълно право то да бъде разгледано. Ние категорично възразяваме на всяка молба за отсрочка.
Лотърхаус се усмихна на съдията и свали очилата си.
— Ако ми позволите да отговоря…
— Не, не ви позволявам, мистър Лотърхаус — прекъсна го Нуз. — Никакво отлагане повече. Делото се насрочва за другата сряда. Въпросът е приключен.
Слава богу, помисли си Джейк. Обикновено Нуз проявяваше благосклонност към фирмата „Съливан“.
Две от гражданските дела на Джейк бяха отложени за сесията през август. После Нуз освободи адвокатите и насочи вниманието си към избора на разширен състав съдебни заседатели. Обясни тяхната роля, значимост и начин на действие. Подчерта, че състав, който решава дали едно дело да се предаде на съда се различава от състав, който предлага присъда — и двата били еднакво важни, но първият не губел толкова време. Започна да задава въпроси, десетки въпроси, повечето от които бяха задължителни и всичките отнасящи се до способността на заседателите да изпълнят дълга си, до физическите и нравствените им качества, липсата на други ангажименти и възрастта им. Някои от въпросите бяха излишни, но въпреки това бяха задължителни по силата на някакъв древен закон — например „Има ли между вас комарджии или алкохолици?“
Имаше смехове, но никой не си призна. Всички над шейсет и пет години бяха автоматично освободени по тяхно желание. Както обикновено Нуз освобождаваше от участие поради болести, неотложни задължения или сериозни неприятности, но пък прояви снизхождение само към няколко от многобройните молби по финансови съображения. Беше забавно да се наблюдава как тези хора стават един подир друг и смирено обясняват на съдията, че няколко дни ангажименти в съда ще нанесат непоправими щети на фермата, дюкяна или дъскорезницата. Нуз възприе твърда линия и изнесе няколко лекции по гражданска отговорност на по-неубедителните.