Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Говорихте ли с Реймънд Хюс?

— Не. Кой е той?

— На последните избори се кандидатира за шериф и имаше лошия късмет да се състезава срещу Ози Уолс. Той е бял. Ози, разбира се, не е. Ако не греша, той получи трийсет и един процента от гласовете. И то в окръг, който е седемдесет и четири процента бял. Защо не попитате мистър Хюс дали системата третира чернокожите безпристрастно?

— Говорех за правната система.

— Това е същата система. Кой смятате, че седи в ложата на съдебните заседатели? Същите пълноправни избиратели, които гласуваха за Ози Уолс.

— Добре тогава, щом като един бял няма да бъде съден, а мистър Хейли евентуално ще го осъдят, обяснете ми, как системата третира и двамата безпристрастно?

— Не е безпристрастно.

— Мисля, че не ви разбирам.

— Системата е огледало на обществото. Невинаги е безпристрастна, но е точно толкова безпристрастна тук, колкото и в Ню Йорк, в Масачузетс или Калифорния. Безпристрастна е дотолкова, доколкото успяват да я изградят предубедените емоционални човешки същества.

— И вие смятате, че мистър Хейли ще бъде съден тук толкова безпристрастно, колкото и в Ню Йорк?

— Казвам, че и в Ню Йорк, и в Мисисипи расизмът е един и същ. Вижте нашите училища — те са толкова смесени, колкото и всички други.

— Защото има съдебно решение.

— Добре, а какво ще кажете за съдилищата в Ню Йорк? Толкова години вие, лицемерни негодници, ни размахвате пръст, пъхате си носа в нашите работи и настоявате да изличим сегрегацията. Така и стана и светът не се свърши. Но вие съвсем удобничко забравихте за вашите училища и квартали, за вашата порочна система на гласуване, за съставите само от бели съдебни заседатели и бели градски съвети. Сгрешихме и платихме скъпо и прескъпо за това. Извадихме си Обаче поука и макар промяната да върви бавно и болезнено, ние поне правим опити. А вие продължавате да размахвате пръст.

— Нямам намерение отново да се стреляме като при Гетисбърг.

— Извинявайте. Питате каква ще е тактиката на защитата. Засега не знам. Говоря ви откровено, все още е много рано. Той дори не е подведен под отговорност.

— Но, естествено, ще бъде?

— Все още не знаем. По-вероятно е да бъде. Кога ще публикувате това?

— Сигурно в неделя.

— Няма значение. Тук никой не получава вашия вестник. Да, той ще бъде подведен под отговорност.

Макитрик погледна часовника си, а Джейк изключи касетофона.

— Вижте, аз не съм лош човек — каза Макитрик. — Хайде да изпием по една бира някъде и да довършим разговора.

— Аз не пия, само че това не го публикувайте. Но приемам поканата.