Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Държа първо да се обръщаш към мен, преди да предприемаш нови визити.
— Какво лошо има да посетя Луни?
— Луни ще бъде основният и най-важен свидетел на прокурора, когато се опитат да те пратят в газовата камера. Това е истината. Той няма да бъде на твоя страна, Карл Лий, и всякакви срещи с него трябва да стават в присъствието на твоя адвокат. Разбрахме ли се?
— Не съвсем.
— Не мога да повярвам, че Ози е направил такова нещо — промърмори Джейк.
— Идеята беше моя — призна Карл Лий.
— Слушай какво, ако ти щукнат някакви нови идеи, настоявам първо мен да уведомиш. Ясно?
— Ясно.
— Говорил ли си напоследък с Лестър?
— Да, идваха с Гуен днес. Донесоха ми бонбони. Казаха ми за банките.
Джейк си бе наумил да не се церемони за хонорара си; немислимо бе да защитава Карл Лий за деветстотин долара. Делото щеше да замрази другите му дела най-малко за три месеца, а деветстотин долара бяха по-малко и от минималната му надница. Нямаше да бъде честно нито към него, нито към семейството му да работи на вятъра. Карл Лий просто трябваше да си развърже кесията. Имаше куп роднини. Гуен имаше многобройно семейство. Длъжни бяха да пожертват нещо, можеха да продадат някоя от колите, може би земя, но той трябваше да си получи парите. В противен случай Карл Лий трябваше да си търси друг адвокат.
— Да ти дам нотариалния акт на имота си — предложи Карл Лий.
Джейк се размекна.
— Не ти искам имота. Искам пари в брой. Шест хиляди и петстотин.
— Кажи ми как и съм готов. Ти си адвокат, ти му намери цаката. Аз съм с теб.
Джейк бе надвит и си го знаеше.
— Не мога да се заема с тая работа само за деветстотин долара, Карл Лий. Да не искаш да оголея и обосея заради това дело? Аз съм адвокат. Хората смятат, че си докарвам добри пари.
— Джейк, ще ти се издължа. Обещавам. Може да отиде много време, но ще ти се издължа. Повярвай ми.
Ще се издължиш ти, ако ти друснат някоя смъртна присъда, помисли си Джейк. Смени темата.
— Разбра ли, че съдебните заседатели се събират утре и ще се заемат с твоето дело?
— Значи ще ме водят в съда?
— Не, това значи, че утре ще те подведат под отговорност. Съдията Нуз ще дойде да открие майската сесия. Бъкли ще търчи да преследва камерите. Това е важен ден. Нуз започва с дело за въоръжен грабеж следобед. Ако утре те подведат под отговорност, в сряда или четвъртък ще ходим в съда за обвинителния акт.
— За какво?
— За обвинителния акт. При дело за убийство съдията е задължен според закона да ти прочете обвинителния акт на открито заседание пред бога и хората. От това те ще вдигнат врява до небесата. Ние ще внесем жалба, че не си виновен, и Нуз ще определи датата на процеса. Ние ще поискаме освобождаване срещу умерена гаранция, а той ще отхвърли искането. Когато аз спомена за гаранция, Бъкли ще писне и ще се изправи на глава. Колкото повече си мисля за този човек, толкова повече го намразвам. От него очаквам най-големите неприятности.
— Защо да не ме пуснат под гаранция?
— При дело за убийство съдията не е задължен да пусне обвиняемия. Може, ако пожелае, но повечето не го правят. Но дори и Нуз да се съгласи, ти няма да можеш да я платиш, така че не се кахъри за това. Ще останеш в затвора до процеса.
— Знаеш ли, че са ме уволнили?
— Кога?
— Гуен ходила в петък и ми взела парите. Тогава й казали. Много хубаво, нали? Да работя там единайсет години, да съм отсъствал само пет дена и да ме изхвърлят. Сигурен съм, че се надяват повече да не се върна.
— Съжалявам, Карл Лий, искрено съжалявам.
12
Не през целия си живот почитаемият Омар Нуз бе почитаем. Преди да стане районен съдия, беше посредствен адвокат само с неколцина клиенти, но пък безгранично ловък политик. Пет мандата в законодателните дебри на щата Мисисипи го бяха покварили и обиграли в изкуството на политическите игри и манипулации. Докато бе председател на финансовата комисия към щатския сенат, благосъстоянието му процъфтяваше и рядко се намираше човек в окръг Ван Бурен, който да се чуди как той и семейството му живеят тъй охолно с щатната заплата от седем хиляди годишно.
Както и повечето членове на законодателното тяло, той прекали с неутолимото си желание да бъде вечно преизбиран и през лятото на седемдесет и първа бе унизен от един неизвестен опонент. След година съдията Лупъс, негов предшественик, умря и Нуз убеди своите приятели да склонят губернатора да избере тъкмо него, за да довърши неизтеклия мандат. Така бившият щатски сенатор Нуз се превърна в районния съдия Нуз. Избраха го през седемдесет и пета, а през седемдесет и девета и осемдесет и трета го преизбраха.