![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Извинявай за думите ми.
— Разбира се, че се безпокоя за текущите разходи. За поддръжката и наема отиват четири хиляди, а аз съм сам в тази кантора. Петдесет хиляди хвръкват годишно, преди да ми остане нещо като чист доход. Някои месеци върви добре, но други са слаби. Нищо не може да се предскаже. Не смея да изчислявам какво ще си докарам следващия месец. Затова делото е страшно важно. Друго като него няма да има. То е най-важното. Цял живот да съм адвокат, друг път репортер от „Ню Йорк Таймс“ няма да ми дойде на масата в гостилницата да ме моли за интервю. Ако спечеля, ще стана най-важната клечка в тази част на щата. Ще престана да мисля за текущите разходи.
— А ако загубиш?
Джейк млъкна и се огледа за Клод.
— Рекламата ще бъде невероятна, независимо от изхода на делото. И да спечеля, и да загубя, това дело ще ми увеличи клиентелата. Една загуба обаче ще бъде много болезнена. Няма адвокат в този щат, който да не се надява тайно да се проваля. Те държат той да бъде осъден. Завиждат, страхуват се, че може да ми порасне много работата и да им измъкна клиентите. Адвокатите са страхотно завистливо племе.
— И ти ли?
— Разбира се. Вземи фирмата „Съливан“. Презирам всеки един от адвокатите им, но до известна степен им завиждам. Бих искал да имам някои от клиентите им, някои от договорите им, малко от тяхната сигурност. Те знаят, че всеки месец ги чака по един хубав чек, а за всяка Коледа им е приготвена по една солидна премия. Представляват старите пари, стабилните капитали, А аз се занимавам с пияници, главорези, съпрузи, които претрепват жените си, съпруги, които бият мъжете си, с побойници и пребити, повечето от които почти нямат пари да си платят. И се чудя всеки път колко от тях ще почукат на вратата ми.
— Слушай, Джейк — прекъсна го Аткавидж, — наистина смятам да преустановим този разговор, защото Клод току-що си погледна часовника, а после погледна към нас. Сигурно са ни изтекли двайсетте минути.
Сметката на Джейк бе със седемдесет и един цента по-голяма от тази на Аткавидж и тъй като обядваха едно и също, Клод бе заставен да обясни защо. Обяснението беше много просто — Джейк бил получил едно ребро повече.
Макитрик бе представителен и изискан, акуратен и много напорист. Беше пристигнал в Клантън в сряда, за да разследва и отрази най-прочутото убийство в момента. Говори с Ози и Рос Джуниър и те му предложиха да се срещне с Джейк. Направи интервю с Гуен и Лестър, но не му позволиха да се види с момичето. Разговаря с редовните посетители на Кафето и Чайната, след това с редовни клиенти на Хюи и Анс Лондж. Говори с бившата съпруга и с майката на Уилард. Мисис Коб не желаеше да се среща с репортери. Един от братята на Коб му предложи интервю срещу заплащане. Макитрик отказа. Отиде в хартиената фабрика, разпитва за едно-друго работниците и отскочи до Смитфийлд да вземе интервю от областния прокурор. Щеше да остане в града още няколко дни, после щеше да се върне за процеса.
Беше родом от Тексас и нарочно подчертаваше леко провлечения си говор, който правеше впечатление на местните хора — те се отпуснаха и говореха по-свободно.
— Какво е това? — посочи Макитрик по средата на писалището на Джейк.
— Касетофон.
Макитрик сложи своя касетофон на писалището и погледна другия.
— Мога ли да попитам защо?
— Можете. Тук е моят кабинет, интервюто го давам аз и ако искам да го запиша, ще го запиша.
— Неприятности ли очаквате?
— Опитвам се да ги предотвратя. Мразя да бъда неправилно цитиран.
— Вие не ми вярвате, така ли да ви разбирам, мистър Бриганс?
— Точно така. А и името ми е Джейк.
— Защо не ми вярвате?
— Защото сте репортер от нюйоркски вестник, търсите сензация и ако се придържате точно към традицията, ще напишете един пълен с факти, морализаторски боклук, в който всички ще бъдем изрисувани като расисти и невежи негодници.
— Грешите. Първо, искам да ви кажа, че съм от Тексас.
— Вестникът ви е в Ню Йорк.
— Но аз се имам за южняк.
— От колко време сте на север?
— Има двайсетина години.
Джейк се усмихна и поклати глава, сякаш искаше да каже — твърде дълго.
— А и не работя за жълт вестник.
— Това ще го разберем. Процесът ще е след няколко месеца. Ще имаме време да прочетем статиите ви. — Джейк натисна копчето на касетофона си; същото направи и Макитрик.