![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Когато семейство Бриганс приключваше с обяда, параклисът на сектата „Планината Цион“ гърмеше и се тресеше от умопомрачаващия екстаз на фанатичните богомолци, подклаждан от преподобния Оли Ейджи. Църковните настоятели танцуваха. Старейшините им припяваха. Жени припадаха. Възрастни мъже крещяха и протягаха ръце към небесата, а дечица вдигаха взор в благочестив ужас. Хористи залитаха, мятаха се и се извиваха, после рухваха и крещяха различни строфи. Органистът свиреше един химн, пианистът — друг, а хорът пееше каквото му дойде наум. В дълга бяла одежда, обточена в пурпурно, преподобният подскачаше около амвона, ревеше, отправяше молитви и надаваше викове към небесата, обливайки се в пот.
Безумието ту бушуваше, ту затихваше, но всяко затихване сякаш пораждаше нов пристъп, после отново умората надделяваше. Дългогодишният опит помагаше на Ейджи точно да прецени кога бесът достига своя връх. Тогава делириумът отстъпваше пред изтощението и паството се нуждаеше от почивка. Мигът настъпи, той се хвърли към амвона и стовари отгоре десница, изпълнена с мощта на всемогъщия. Музиката моментално замря, конвулсиите секнаха, припадналите отвориха очи, децата спряха да реват и множеството покорно насяда по пейките. Дошло бе времето на проповедта.
Тъкмо преподобният да започне, задната врата се отвори и цялата фамилия Хейли се изсипа в храма. Малката Тоня вървеше без чужда помощ, понакуцвайки, и държеше майка си за ръка. Братята й пристъпваха отзад, а чичо Лестър завършваше шествието. Бавно преминаха по пътеката и намериха места почти най-отпред. Преподобният кимна на органиста, който засвири тихо, а след него хорът се люшна и заприглася унесено. Църковните настоятели стояха прави и се полюляваха в такт с хора. Старейшините, за да не се посрамят, станаха на крака и също запяха. И тогава, точно тогава сестра Кристъл рязко се строполи на пода. Това се оказа заразително и останалите сестри изпокапаха като мухи. Старейшините пееха толкова мощно, че органистът не се чуваше никакъв. Преподобният Ейджи заситни по подиума, слезе от него и леко запристъпва към фамилията Хейли. След него се заредиха и останалите — хорът, църковните настоятели, старейшините, жените и разплаканите деца, — всичко живо искаше да поздрави малката Хейли.
Карл Лий не се чувстваше зле в ареста. Вкъщи беше по-приятно, но при новите обстоятелства той намираше затворническия живот напълно поносим. Затворът бе нов, построен с федерални средства след приемането на закона за правата на затворниците. Готвачки бяха две огромни негърки, майсторки в кулинарното изкуство и подправянето на чекове. Имаше решение да бъдат предсрочно освободени, но Ози не си даваше труд да им го съобщи. Храна се сервираше за четирийсет затворници и арестанти. Тринайсет души бяха за Парчман, но там бе претъпкано. Прекарваха дните си в очакване на утрото, когато щяха да поемат плашещия път към огромния кафез в делтата, където храната не беше така добра, леглата не бяха толкова меки, не съществуваше климатична инсталация, комарите бяха огромни, неизброими и стръвни, а тоалетните бяха малко и вечно задръстени.
Килията на Карл Лий бе до килия номер две, в която държаха затворниците с тежките присъди. С две изключения те бяха черни и без изключение — агресивни. Но всички се бояха от него. Той бе в килия номер едно с двама крадци, които не бяха уплашени, а направо ужасени от прочутия си съкафезник. Всяка вечер го отвеждаха под охрана в канцеларията на Ози, където двамата с шерифа вечеряха и гледаха новините. Той бе знаменитост и се радваше на внимание почти колкото собствения му адвокат и прокурора. Настояваше да обясни всичко на репортерите, да разкаже за дъщеря си и защо не е трябвало да го арестуват, но Джейк му бе забранил.
Когато в неделя Гуен и Лестър си тръгнаха на свечеряване, Ози, Рос Джуниър и Карл Лий се измъкнаха през задната врата на затвора и отидоха в болницата. Идеята бе на Карл Лий и Ози не видя нищо лошо в нея. Луни бе настанен сам в отделна стая, когато тримата влязоха. Карл Лий погледна крака му, после вдигна взор към самия него. Подадоха си ръце. С плувнали очи и треперещ глас Карл Лий каза колко съжалява и че не е имал намерение да стреля по никого освен по ония двамата, и че искал и се молил да не се бе случвало това с Луни. Без сянка на колебание Луни прие извиненията.
Джейк чакаше в канцеларията на Ози, когато те се промъкнаха обратно в затвора. Ози и Рос Джуниър се оттеглиха, оставяйки Карл Лий насаме с адвоката му.
— Къде бяхте всички? — попита подозрително Джейк.
— Ходихме в болницата да видим Луни.
— Къде!
— В това няма нищо лошо, нали?