![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Великолепно! Ще бъде невероятно убедително, когато бедният човечец докуца до ложата на свидетелите и им покаже чукана си.
— Какъв чукан?
— Неговия. Снощи са му отрязали крака.
— На Луни!
— Да, оня, дето Хейли го е ранил.
— Мислех, че ще се оправи.
— Да де, оправил се е. Само дето е останал с един крак.
— Как разбра?
— Имам си свои канали.
Джейк отиде до края на верандата и се облегна на една колона. Почувства, че силите го напускат. Увереността бе отлетяла, отново пометена от Лусиен. Много го биваше да изнамира слабите места на всяко дело, което Джейк водеше. За него това бе забавление и обикновено излизаше прав.
— Слушай, Джейк, не исках съвсем да те обезкуража. Има надежда да спечелиш делото. Вярно, то ще трае дълго, но виждам някакви шансове да го спечелиш. Можеш да отървеш своя клиент, ала трябва наистина да повярваш в успеха. Само недей да бъдеш толкова самоуверен. Засега достатъчно си ги надрънкал пред журналистите. Прибирай се и се захващай за работа. — Лусиен също приближи до края на верандата и се изплю в храстите. — И не забравяй, че Карл Лий Хейли е виновен, че друг просто няма. Повечето криминални подсъдими имат вина, обаче тази е много тежка. Решил е сам да раздава правосъдие и е убил двама души. Всичко е обмислил, и то много подробно. Нашата правна система не допуска подобна саморазправа. И тъй, ти можеш да спечелиш делото и ако успееш, правото ще възтържествува. Но ако загубиш, правото пак ще възтържествува. Както гледам, доста особен случай. Единственото, което ми се иска, е да можех да бъда на твое място.
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се. Това дело е мечтата на всеки адвокат. Спечели го, и ще бъдеш знаменитост. Най-страхотният по тоя край. Това дело може да те направи богат.
— Ще ми трябва твоята помощ, Лусиен.
— Дадено. И без това имам нужда да правя нещо.
След като вечеряха и Хана заспа, Джейк разказа на Карла за телефонните заплахи в кантората. По време на един от другите процеси за убийство имаше едно странно обаждане, но без заплахи. Чуваше се само пъшкане и тежко дишане. Ала този път бе различно. Споменаваха името на Джейк и семейството му и се заричаха да отмъстят, ако Карл Лий бъде оправдан.
— Това тревожи ли те? — попита тя.
— Не особено. Сигурно са някакви хлапаци или са приятелчетата на Коб. Плашиш ли се?
— Предпочитам да не се бяха обаждали.
— Обаждания колкото щеш. При Ози са стотици. На Булард, на Чилдърс, на кого ли не. Това не ме тревожи.
— А ако стане още по-сериозно?
— Карла, никога не бих изложил семейството си на опасност. Не си заслужава. Ще се оттегля от делото, ако преценя, че заплахите са сериозни. Обещавам.
Тя не му повярва особено.
Лестър отброи девет стодоларови банкноти и царствено ги положи върху писалището на Джейк.
— Тук са само деветстотин — каза Джейк. — Споразумяхме се за хиляда.
— Гуен беше свършила продуктите.
— Или на Лестър му се пийваше уиски.
— Е, Джейк, знаеш, че не бих откраднал от собствения си брат.
— Добре, добре. Кога ще ходи Гуен в банката за останалите?
— Оттук отивам направо там. Как беше — Аткавидж, нали?
— Да, Стан Аткавидж, до Секюрити Банк. С него сме добри приятели. Той даде заема по-рано, за твоето дело. Взе ли нотариалния акт?
— В джоба ми е. Колко смяташ, че ще ми даде?
— Нямам представа. Защо не опиташ сам да разбереш?
Лестър тръгна, а след десет минути се обади Аткавидж.
— Джейк, не мога да дам заем на тези хора. Ами ако го осъдят — не се обиждай, знам, че си добър адвокат, Нали помниш моя развод, — но как ще ми върне парите един осъден на смърт?
— Благодаря. Виж, Стан, нали ако той просрочи плащането, ти ставаш собственик на десет акра земя?
— Точно така, с бараката върху тях. Десет акра с дървеса и бурени плюс една стара къща. Точно за това мечтае новата ми съпруга. Хайде да не се баламосваме, Джейк.
— Къщата е хубава и е почти изплатена.
— Това си е барака, една спретната барака. Но не струва нищо. Банката не я иска.
— Но преди вече я прие като гаранция.
— Преди не той беше в затвора, а брат му, я си спомни.
Карл Лий работеше в хартиената фабрика. Имаше хубава работа. А сега се е запътил към Парчман.
— Благодаря за доверието, Стан.
— Недей така, Джейк, аз вярвам в твоите способности, но не мога да дам пари срещу това. Ако някой може, вземи от него, тебе те бива в тия работи. Надявам се, че ще успееш. Но аз тоя заем не мога да го дам. Финансовите ревизори ще пропищят.
Лестър пробва в Пийпълс Банк и Форд Нашънъл, но все така безуспешно. Надявали се, че брат му ще бъде оправдан, но ако не бъде?