В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
За опита трябва да се плати и колкото по-ценен е опита, толкова по-висока е цената. Но тъй като в бъдещето нищо друго освен опита не може да се вземе, то за не отнимаемата придобивка е приемливо да се заплати и по-висока цена. Без опит няма знание и ако понякога опитът се оказва прекалено горчив, това означава, че знанието, придобито чрез него, е особено ценно. Може дори да си поставяте въпроса на какво ви учи поредното събитие от живота или дадена среща. Потокът на живота не е реален, но учи на реално знание, както драмите на Шекспир в театъра. Сутратма, душата, е актьора, а животът е сцената. И трябва само да се разбере, че всичко ставащо на сцената е временно, както и всяка изпълнявана от сутратма роля. Приемайки текущия живот за единствена реалност, допускаме фатална грешка, защото приемаме призраците за действителност. Къде е, например, всичко онова, на което сме се радвали или от което сме страдали преди тридесет години? И хората, и обстоятелствата са си заминали от живота, чувствата са угаснали и всичко е приключено. Но преживявайки всичко това, тогава не сме се замисляли, както не се замисляме и сега, че „даже и това ще мине“. Ще отмине неизбежно и ще изчезне като дим, а сутратма, актьорът, сменила облеклото и грима, отново ревностно ще се вживява в новата си роля, забравяйки предишната и отново приемайки за реалност поредния призрак на Майя. Мъдростта учи да се разбира преходността на всичко заобикалящо, за разлика от това, което наричаме Вечна Основа на Живота. Защото върху нея се изгражда твърдината на духа, неговата обител, съществуваща вечно. (2.49)
…Може всичко да е било добре, докато си бил на Земята, но ето че е отхвърлено тялото и цялото привидно благополучие остава в миналото. С какво и как ще живее отдалият своя дух на земното, когато то изчезне безвъзвратно и той остане гол и бос, беден и лишен от всичко, в което е вложил сърцето и душата си? Така, забягвайки напред и проследявайки линията на вероятното си бъдещо съществуване, може да се види действителната ценност на това, с което живее човек и на което отдава своите мисли, чувства и сили. Като ги влага в непреходното, той си изгражда твърдина за духа, своя обител на Светлината. Но влагайки ги в преходното, построеното ще е „за разрушение от вихрите“. Земните дела са неизбежни и изискват време и сили, но, изпълнявайки ги, трябва да се държим така, както артистът изпълнява своята роля на сцената, не забравяйки нито за миг, че това е само игра, която той трябва да изиграе колкото може по-добре. Животът на земята е също само сцена, а истинското е извън него. (2.66)
Жизнените обстоятелства обременяват много съзнанието и засенчват Светлината на висшето разбиране. Необходимо е нищо от плътното обкръжение да не се счита за свое, принадлежащо ти за винаги, а всички условия на живот да се разглеждат като нещо временно, подлежащо на отминаване, изменение и замяна с нещо друго. Бидейки вечен, духът се стреми да си създаде стабилни условия за живот, съответстващи на неговата природа: здрави домове, монументални паметници и произведения на изкуството, предназначени да издържат столетия. И пирамидите, и сфинксът, и много други паметници от древността са се строили да съществуват хилядолетия. Но времето е разрушило и разрушава всичко Така и в личния си живот всеки се стреми да заздрави и продължи това, което по своята природа е временно и преходящо. Обаче животът, променяйки непрекъснато външните условия, показва на човека нетрайността на това, което създава и че „няма никаква полза за човека от всичките му работи, за които се труди под слънцето“. Строи за разрушение от вихрите. Така отново и отново стигаме до извода, че за опора може да послужи единствено Камъкът на Вечната Основа на Живота, който или ще възкреси, или ще изгори; или ще създаде, или ще разруши. Всяко изпитание или укрепва съзнанието, или го отслабва. Хората се делят на победители и победени от външните обстоятелства. Възможно е да се наведеш под тежестта на живота или дори да се пречупиш, но този, комуто е отсъдено да бъде победител, извлича от всяко обременяващо духа обстоятелство необходимата за собственото му израстване енергия и става по-силен. Този процес е мисловен. Трябва само да се позамислиш на какво учи изпитанието, допуснато от Владиката. Всичко е вътре и не външното, а вътрешното обуславя едно или друго състояние на духа, ако е налице разбирането, че цялото злато на света и цялото земно благополучие няма да придаде спокойствие на духа, ако той е неспокоен. Значи, загубата или придобиването на жизнени блага не може да бъде основа на живота. Всички условия на живота, не зависещи от волята, трябва да се приемат като необходимост, като нещо, през което трябва да се премине, утвърждавайки спокойствието на духа и чрез него умножавайки Съкровището на Камъка, което ще вземем със себе в далечния път към звездите. (2.115)