В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Начертаването на по-дълга линия мислено в бъдещето е критерий за мъдрост. Вечната и времената мисъл принадлежат към различни сфери. Мислите на суетата са много краткотрайни. Преходното се отличава от непреходното по продължителността на вложената в него мисъл. Има например книги, животът на които е много кратък, а има и такива, които преживяват векове и дори хилядолетия. Срокът на живот на книгите зависи от срокът на живот на мислите, съдържащи се в тях. Мислите, съдържащи се в Учението на Живата Етика, което е едно и също за всички векове и народи, се състоят от елементи на непреходното и за това не потъмняват през вековете. Не става дума за купчините от коментарии на тълкувателите, а за Основите на Първоучителите, които са вечни и неизменни. Блестящата нишка на Учението е протегната от миналото към бъдещето със своето съдържание от не умиращи мисли и постановки. Вечната мисъл цари в пространството над всичко, което е постоянно променящо се. По този начин е възможно в суетата на временния и ограничен живот да се внесат елементи на вечното и непреходното, ако не се ограничава мисълта в същия малък кръг, в който затварят хората своя кратък и ограничен живот. Осъзнаването на безпределния път, по който се придвижва към бъдещето човечеството като цяло и всеки отделен човек в частност, дава ключа за утвърждаване на непреходното, на елементите на безсмъртието в съзнанието на човека, въвличайки го в потока на вечния живот.Така човек става наистина безсмъртен, защото човек е това, което са неговите мисли. Изборът на крайни мисли или на такива от Безпределността зависи от човека, следователно и безсмъртието също зависи от него, тъй като човек е такъв, каквито са неговите мисли. Мисълта води и мисълта утвърждава. Затова и ударението се поставя върху мисълта. (2.209)
Животът е в духа. Не в тялото, а в духа. А духът е вечен. Съсредоточавайки живота в тялото, което е крайно и смъртно, обричаме себе си на смърт. Съзнанието се намира между брега на плътта и брега на духа и може да се привлече и прилепи към всеки от тях. Приставането към брега на плътта е временно, докато приставането към брега на духа — завинаги. Бидейки в духа, може да се пристане и към брега на плътта, но само временно и без да се забравя, че духът на човека не е от този свят. Ние сме гости на тази планета. На нея няма нищо наше. Всичко на нея е на наше разположение само временно. Наш е, обаче, Пътят към Безпределността, тъй като духът ни е безпределен и от вечността Да се разбере как чрез временното се утвърждава Пътят към Безпределността, използвайки Земята като трамплин за духа към сферите на Далечните светове, означава да осъзнаеш себе си като пътник по Големия Път на Живота. Трябва да замлъкнат мирските гласове, за да се чуе гласът на духа. Брегът на плътта притежава магнитна сила и привлича съзнанието към себе си. Но родината на духа го привлича към Висшите сфери. Арбитърът, решаващ избора, е съзнанието, а свободата на избора винаги остава за човека, за неговата свободна воля, на който и бряг да се намира той. Следователно, той може да се устреми към света на духа винаги, във всеки един момент. Формулата „Дошлият при Мен няма да изгоня вън“ показва тази отвореност към Висшите сфери, даваща възможност на човека във всеки момент да скочи от колесницата на злото, търкаляща се по брега на плътта и да се прехвърли в лодката на Светлината, плаваща по еволюционния Поток на Живота. Изборът винаги е свободен. За тази цел мигът мълчание преди всяко действие не трябва да се забравя. Това ще бъде мигът на освобождаване на затворената психическа енергия за нейното свободно, независимо, необвързано и самостоятелно действие в пространството. Трябва добре да се запомни, че обсебвателите от всички степени действат чрез подтискане на чуждата воля. Но Ние действаме чрез сливане на съзнанията, което оставя волята напълно свободна, а също и избора на пътищата. (2.237)