Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
— Аха, Уийд. Знаеш как е — отвърна Шон, макар и да беше напълно сигурен, че Вайдемайер — заклет ерген, не знаеше абсолютно нищо.
Шон взе бирата си от бара и отиде да седне в едно сепаре. Имаше среща с Мак в дванайсет. Вече беше дванайсет и половина. Разстла докладите на Гамбоа върху гетинаксовата повърхност на масата и започна да ги чете.
— Откри ли нещо? — попита той, когато Мак най-накрая се появи след още един час.
— Аха! Весела Коледа и честита шибана Нова година и на теб! Няма ли да кажеш „здрасти“ и да ми дадеш голяма мокра целувка?
В ръката си държеше два смачкани листа от бележник, които минаваха за дневник.
— Само не ми казвай, че не си намерил къде да паркираш.
Шон беше малко по-ядосан, отколкото би трябвало. Когато нае Мак, много добре знаеше какво представлява той. Със сигурност щеше да свърши много добра работа, но щеше да действа според своето собствено разбиране за времето.
— Чаках половин час в „Пристанище“, преди да се сетя, че каза „Старото пристанище“ — обясни Мак, докато се провираше към стола в сепарето. За да се намести, избута масата към Шон, така че го притисна към стената, после пак я придърпа към себе си. Шон успя да си поеме дъх. — Боже! Откъде измисли тази дупка? Тук всички са за затвора! — промърмори детективът накрая и посочи посетителите.
— Когато бях малък се хранехме там отзад — обясни Шон и посочи малкото помещение, през което се минаваше, за да се стигне до кухнята и което минаваше за трапезария. — А сега кажи какво откри.
— Говорих с майката на Робин — започна Мак и разгъна листовете от бележник. На тях беше записал дву- и трисрични думи, имена и телефонни номера, но най-вече се виждаха драсканици — чертички и кръгчета. — Приятна жена. Балкони дотук — добави той с усмивка и показа докъде. — Обичала дъщеря си. Харесвала и Чад. Тоест, досега.
Мак се протегна и допи бирата на Шон.
— Значи е като останалите — отбеляза Шон и поклати глава. — Щом арестуват някого, всички го обявяват за виновен.
— Тук си ужасно прав — кимна Мак и въздъхна. — Веднага щом разбра, че съм при нея, за да помогна на Чад, отказа да разговаря с мен. Добре че успях да изкопча нещо важно, преди това. Помниш ли медальона, който се вижда на шията на Робин на всичките й снимки?
— Е?
— Старата дама ми обясни, че й го е дал баща й, когато бил на смъртно легло и оттогава Робин никога не го е сваляла. Дори се къпела с проклетото нещо. — Шон си припомни старото си куфарче. Би могъл да разбере подобна сантименталност. — Според Робин в този медальон имало някаква магическа сила. Дявол да го вземе! Как да не е имало, като сигурно вътре е държала дозите кокаин!
— Нещо друго? — попита Шон.
— Да — кимна Мак и лицето му доби озадачен израз. — Не знам какво точно да мисля, но помниш ли онзи човек „Ларами Хоумс“, с когото искаше да говориш?
— Крюгер?
— Да. — Мак се вгледа в листата пред себе си. Обърна горния, пак го върна на мястото му и се отказа. — Изглежда Комисията по ценните книжа е забранила продажбата на голям пакет от акциите му. Въпреки това са разпродадени няколко дни след забраната. Става дума за едър благоустрителен проект в Апъл Вали. Две хиляди жилища, магазини и всичко останало.
— Нещо незаконно ли е имало?
— Все още не знам. Но някаква възрастна жена купила известно количество акции, цената им се удвоила след три дни, продала ги и си тръгнала с милион чиста печалба. Не е лошо за три дни работа, нали? — Мак подсвирна като падащ шрапнел.
— Крюгер смята ли, че ще последват обвинения или нещо подобно?
— Не. Само е вбесен заради решението на комисията. Според него тези типове са се побъркали. Веднага, щом надушат, че някой е спечелил нещичко, решават, че работата му не е чиста. В момента дебнат навсякъде.
— Затова ли се е срещал с Картър? — попита Шон.
— Да. Искал е Картър Робинсън да го отърве от разследването. Крюгер твърди, че не знае нищо повече.
— Добре. Какво общо има всичко това с нашия случай?
— Нищо. Само ти казах за какво е била срещата.
— Човече, загубен съм!
— Почакай малко, тъкмо стигнах до интересната част. — Дойде Блейн и остави на масата две бири. Мак отметна глава назад и пресуши едната на две глътки. — По средата на срещата, Робин изведнъж станала и хукнала навън. Ей така, както водела записки, изведнъж скочила и побягнала, а Картър Робинсън се спуснал след нея. Последвала ги и Кари Робинсън. Крюгер останал сам да си чеше онези работи и да се чуди дали случайно неговият дезодорант не му е изиграл лоша шега.
— По кое време е станало това? — попита Шон. Въртеше празната бирена чаша в ръцете си, сякаш беше буца глина за моделиране. Чутото не съвпадаше съвсем точно с онова, което му бе казала Кари — че е изпратила Робин у дома рано, тъй като не се чувствала добре.