Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
— Седем, седем и половина, според Крюгер. Както и да е. След десет минути Картър и дъщеря му се върнали, но без Робин. След още час-два мис Пенроуз изчезва без следа. Като че ли пак е хлътнала в кокаина.
— Възможно. Това ли е всичко?
— Да — кимна Мак и протегна ръка към новата бира на Шон.
— Добре, Мак. Остава още нещо.
— Да?
— Обади се островитянинът.
— По дяволите! — Голямата лапа на детектива се стовари върху масата и солничката подскочи. — Какво иска този задник?
— Да отидеш до Бейкърсфийлд.
— Глупости! Това са лайна, Шон! — извика ядосано Мак и размаха ръце във въздуха. — Този човек е перко и ти ме караш да тичам по смахнатата му свирка!
— Няма как, Мак. При дело като това, колкото повече свидетели има, толкова по-добре. Не трябва да изпускаме нито един — възрази Шон.
Даваше си сметка, че Лоуънстайн ще призове всички приятели, близки и колеги на Робин, за да потвърдят, че не са я виждали, откакто се смята за изчезнала. Изходът на подобни дела често зависеше от това, кой ще доведе повече свидетели.
— Защо точно Бейкърсфийлд? Защо не Хавай или някъде там? Бих могъл да поприказвам с няколко окичени с цветя островитянки на чаша леден коктейл, каквито пият баровците. Какво ще кажеш? Защо не го попиташ дали не я е виждал на Таити?
— Съжалявам, Мак — усмихна се Шон, бръкна в джоба си и извади малко пари. — Шосето те очаква. Нали не искаш да разочароваш всички онези закопнели за истински мъж жени в забравената от Бога пустош?
Мак изсумтя и се усмихна мрачно. След това лицето му просветна.
— Нали трябваше да се срещна със свидетелите на Гамбоа?
Все повече хора се обаждаха в полицията и твърдяха, че са виждали Робин Пенроуз. Естествено, Гамбоа не им обръщаше внимание.
Интересуваха го само свидетелите, които са я виждали мъртва. Нормално за ченге. Те не обръщаха никакво внимание на фактите, които биха могли да докажат невинността на обвиняемите и гонеха с кучешка упоритост всичко, което влошава положението им. Бяха обучавани да откриват виновници, не невинни. Все пак съдията Маклин бе наредил всички документи от разследването на обвинението да бъдат предавани на защитата, така че ако Лоуънстайн не искаше да има усложнения, трябваше да му ги предава, при това навреме.
— Мислех, че вече си свършил с тях.
— Да, само че броят им се увеличава непрекъснато, като тумор.
Шон въздъхна. Самият той нямаше никакво време да ходи до Бейкърсфийлд, Хавай или където и да било другаде. Процесът започваше след няколко дни и трябваше да подготви защитата на Чад. Но островитянинът знаеше нещо. Може би щеше да има полза от него, може би не. Налагаше се да провери.
— Добре — каза той накрая. — Успя да се измъкнеш. Изглежда сам ще трябва да отида до Бейкърсфийлд. Онзи също това искаше.
Мак се усмихна широко.
— Е, пожелавам ти приятно прекарване с гърмящите змии! — възкликна той и довърши остатъка от бирата.
Шон искаше да стигне до Бейкърсфийлд докато следата, посочена му от островитянина, бе все още прясна. Колкото по-скоро пристигнеше, толкова по-вероятно бе да попадне на свидетели, които смятат, че са видели Робин. След час и половина беше в Горман. После се изкачи по виещото се покрай шеметните планински пропасти шосе и се спусна в прашната, ветровита долина Сан Джоакин. Ако не знаеше къде се намира, би помислил, че е попаднал Тексас — безкрайните ветровити равнини, през които хората карат с вдигнати прозорци, за да се предпазят от прахоляка и непрекъснато въртят копчето на радиото, търсейки каквото и да било, което да наруши монотонността на безкрайните памучни плантации и нефтените помпи, клатещи се сред буренаците.
Трийсет минути по-късно седеше в бара на „Червения лъв“. Заведението беше пълно с черен махагон, червен плюш и бизнесмени. Барманът се казваше Ранди Любок — изчакващ следващия си ангажимент кънтри певец.
Беше слаб мъж с жилести ръце и на окото си носеше пиратска превръзка, която вдигаше, за да разчете драсканиците на келнерките. Шон издебна един момент, в който бяха само двамата и му показа снимката на Робин.
— Да, виждал съм я — кимна Ранди.
— Кога?
— Снощи. — Барманът се обърна, посочи масата в един тъмен ъгъл и добави: — Седеше ей там. Цяла вечер пи бяло вино.
— Сама ли беше? — попита Шон. Не изключваше възможността да е избягала с някой мъж.
Ранди го изгледа подозрително.
— Ти да не си й съпруг или гадже? — Почти всички песни от репертоара му бяха за такива неща. Не желаеше да се забърква наистина. Човек може да си изпати най-много от малтретирано куче и от съпруг, който просто не е в състояние да забрави.