100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Когато оценяваме значението на Шекспир, не бива да забравяме, че ако той не се беше родил, нямаше да ги има и пиесите му. (Разбира се, същото може да се каже за всеки деец на изкуството и литературата, но този фактор няма особено значение, когато оценяваме влиянието на по-незначителни творци.)
Въпреки че е писал на английски, Шекспир в пълния смисъл на думата е международен писател. Макар английският да не е универсален език, той стои по-близо до това понятие от всеки друг. Освен това Шекспировите пиеси са превеждани навред по света и се четат и представят в много и много страни.
Има, разбира се, популярни автори, чиито творби някои литературни критици не одобряват. Такова нещо няма при Шекспир, чието творчество се радва на безрезервна възхвала от всички литературни изследователи. Цели поколения драматурзи са изучавали неговите произведения и са се мъчили да достигнат литературните им достойнства. От това съчетание между огромно въздействие върху други писатели и неувяхваща международна популярност става ясно, че Шекспир заслужава достойно място тук. Обаче отдавна се води спор за самоличността на човека, писал под това име.
Общоприетото мнение, което и ние приехме безкритично в първото издание на тази книга, е, че това е същият онзи Уилям Шекспир, роден в Стратфорд на Ейвън в 1564 г. и починал там в 1616 г. Обаче като преценихме внимателно доводите на скептиците и контрадоводите на „ортодоксално“ мислещите, стигнахме до извода, че скептиците имат по-силни аргументи и възприехме благоразумно тяхното гледище.
Повечето свидетелства сочат, че Уилям Шекспир е бил псевдоним, използван от Едуард де Вер, XVII граф на Оксфорд, а Уилям Шакспир (Shaxpere, Shakspeyr, Shagspere или Shaxbere) е фамилното име — изписвано различно, но почти винаги без е след първата сричка, поради което се произнася с късо а10, — на един преуспяващ търговец, чиято работа го отвежда в Лондон, но който няма нищо общо с театъра и писането на пиеси.
Не искаме да кажем, че Де Вер е писал пиеси от името на Шакспир. Приживе Шакспир не е бил смятан за автор на пиесите и никога не е имал такива претенции. Идеята, че Шакспир е великият драмописец Уилям Шекспир, възниква едва в 1623 г., седем години след смъртта на търговеца Шакспир, когато се появява първото фолио издание11 на Шекспирови пиеси. Издателите са включили в книгата уводни думи, в които се намеква (макар да не е казано директно), че авторът е човекът от Стратфорд на Ейвън.
За да разберем защо не е възможно Шакспир да е драматургът, първо трябва да се запознаем с общоприетата версия на биографията на Шекспир.
Шекспировият баща Джон, някога доста заможен човек, изпада в трудно положение и малкият Уилям е отгледан в недоимък. Въпреки това той се учи в стратфордското класическо училище, където изучава латински и класическа литература.
Когато Уилям е на осемнайсет години, от него забременява млада жена на име Ан Хатауей.
Както е редно, той се оженва за нея и след няколко месеца тя ражда. Подир две и половина години тя ражда отново, този път близнаци. Така Уилям трябва да издържа жена и три деца, когато е само на двайсет и една години.
Няма сведения за неговата дейност и местонахождение през следващите шест години, но в началото на 1590 г. той вече е в Лондон като член на актьорска трупа. Уилям е много добър актьор, но скоро се отдава на писане на пиеси и стихове. В 1598 г. той вече е възхваляван като най-великия между всички английски писатели, живи или мъртви. Уилям остава в Лондон около двайсет години, през което време написва трийсет и шест пиеси, 154 сонета и няколко стихотворения. След няколко години вече е заможен и е в състояние да купи в 1597 г. скъпа къща в Стратфорд. През цялото това време семейството му остава там, но той продължава да го издържа.
Колкото и странно да е, той не публикува нито една от знаменитите пиеси, които е написал. Но безскрупулни печатари разбират, че в тях се крие печалба, и издават незаконно половината от пиесите. Макар тези незаконни издания да са често пъти нескопосни и объркани, Шекспир не прави опит да се намеси.
10
На английски Шекспир се изписва Shakespeare, така че правилното произношение е Шейкспир. — Б. пр.
11
Фолио издание — книга, чиито коли са от сгънат на две печатарски лист. — Б. пр.