Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Обикновено напролет, та чак до края на юли вие навярно сте слушали кукането на тази птица и даже сте броили до колко пъти ще кукне. Това е свързано със стари предания. Когато чуете познатото „ку-ку! ку-ку!“ това значи, че времето ще бъде хубаво и ще има топъл ден. При лошо време тя става неспокойна и не кука. Затова кукувицата е известна като птица-метеоролог. Но знаете ли, че кука само мъжката птица? Женската не кука, не си прави гнездо и не мъти собствените си яйца. Това го прави не от лекомислие, а защото снася яйцата си през големи интервали от време. Пролет всяка седмица тя снася по едно яйце в чуждо, предварително избрано гнездо на някоя пойна птичка. Ако кукувицата прецени, че яйцата на птичката-хазяин са повече, тя ги изхвърля от гнездото и си отлита. Пойните птички не подозират измамата и започват да мътят чуждото яйце. След като се излюпят, малките на кукувицата са твърде лакоми и се развиват много бързо. Те са и много агресивни и избутват от гнездото или яйцата или пиленцата на птичката приемник, защото се излюпват по-рано от тях — само за 12 дни.
Оперението на кукувицата отгоре е пепелявосиньо, а от долната страна е сивобяло с черни напречни ивици. Опашката й е дълга, а човката й е закри вена надолу.
Кукувицата е прелетна птица. Разпространена е в Европа, Африка и Азия, обикновено по гористите места. Среща се и в равнините, и в планините. Животът й протича по дърветата. Храната й се състои от насокоми, личинки, ягоди, яйца и пойни птички, гъсеници и др. В ГДР в стомаха на кукувица са намерени 149 бръмбара и други опасни насекоми.
Рядко в нашата страна освен обикновената кукувица се среща и качулатата (южната)кукувица. На главата си тя има качулче, а на плещите и опашката — бели петна. Отдолу оперението й е по-светло. Животът й е подобен на обикновената кукувица. Тя търси местата, където има свраки, врани и скорци, за да ги използува да й измътят яйцата. Среща се из буковите и дъбовите гори, особено когато са нападнати от гъсениците на гъботворката, монахинята, дъбовата процесионка и др.
КЪЛВАЧ
(от Н. Боев)
Често го наричат „крилат горски лекар“, който преслушва дърветата, открива болните между тях и ги лекува. Това сравнение е съвсем правилно.
Кълвачът е превъзходно нагоден за живот в гората. Той бързо се катери по дърветата и с почукване узнава къде под кората има скрити личинки на вредните дървояди и ликояди. Двата му пръста са насочени напред, а двата назад, за да се закрепва по-добре по кората на дървото, когато лази спирално по него, а твърдите пера на опашката му служат като подпора. Човката му е здрава и удължена — тя му служи като шило или длето, с което дълбае кората и меката дървесина. Езикът му е дълъг, лепкав и на края назъбен като пила. С няколко удара той пробива кората и върхът на острия му клюн попада точно над намерената личинка. Той я издърпва и излапва.
Кълвачът се храни и със семена. Често разкълвава шишарките заради семената им, а ако намери бадеми, орехи, лешници и костилки от разни плодове, също не се отказва. За тях той си има специална „наковалня“ — някой пън или грапавина между кората на дърветата. Там закрепва шишарката или костилката и ги разкълвава.
През пролетта кълвачите са особено оживени. Двойката кълвачи си избира някоя хралупа за свой дом. Хралупата трябва да има тесен отвор — колкото да се провре само кълвачът, но не и по-голям враг. Ако кухите стари дървета са малко, два кълвача могат да се скарат за някоя хралупа и в нея остава по-силният. Гнездото е постлано с гнила дървесина и стърготини. Женската снася от 5 до 7 лъскави, бели яйчица. Малките кълвачета се излюпват голи, слепи и безпомощни. Родителите им прелитат по около 300 пъти на ден до гнездото, за да ги нахранят.
У нас се срещат няколко вида кълвачи. Най-обикновени са пъстрите кълвачи, от които има голям, малък, среден и пр. В старите гори живее едрият черен кълвач-въгленар. А по дърветата край реките често можем да срещнем зеления кълвач и подобния на него сив кълвач. Зимно време кълвачите не отлитат, а остават всред нашата природа. Всички видове кълвачи са поставени под закрила като полезни птици.
ГЪЛЪБ
Всички породи домашни гълъби, а те са над 200, произлизат само от един-единствен див вид — скалния гълъб. Той и досега живее по скалистите проломи, преддверията на пещерите и каменистите черноморски островчета. Познат е на всекиго — сивосинкав, с по-светли или тъмнонапетнени криле, но винаги с две черни, лентовидни препаски на крилете и непременно с бял кръст на гърба. Литне ли, тази кръстна окраска много добре се белее.
Истински негови сродници в нашата природа са два вида гълъби и два вида гургулици. Едрият гълъб-гривяк (с бяла гривна на шията и бели рамене)е жител на горите. А по-дребният гълъб-хралупар обитава старите хралупести дървета. Той много прилича на скалния гълъб, но кръстът му е сив и няма такива ясни препаски на крилете. Обикновената гургулица, изпъстрена с кафяви тъмни и светли шарки и прекъсната огърличка на шията, е обитателка на храстите, старите градини и гори. Наесен тя отлита към щедрите тропици. Затова пък нейната посестрима — дворната гугутка — никога не отлита и зиме идва пред прозорците ни, за да изкълве подхвърлените и трохички.