Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Ловът на ястребите е разрешен, тъй като те нанасят големи щети на хората, като нападат домашните птици.
У нас се срещат ястреб-кокошар, ястреб-врабчар и късопръст ястреб, който прелита от Мала Азия.
БУХАЛ
(от Н. Боев)
Мнозина са слушали за него най-различни истории — и верни, и неверни. Малко са обаче онези, които са го виждали жив всред природата. А той е птица, която прави силно впечатление. Едър на ръст, с бухлата глинестокафеникава перушина, изпъстрен с черни и по-светли шарки. Очите му са големи, с жълто-оранжев цвят, разположени отпред на лицето. Отстрани на главата има два кичура дълги пера и тези стърчащи китки се наричат „уши“. Бухалът изглежда по-едър, отколкото е в действителност, защото перушината му е дълга и рехава.
Той е типична нощна птица. Залезе ли слънцето, напуска скривалището си, където е денувал, разперва криле и безшумно се понася в околността на разузнаване за плячка. Когато лети, изглежда много голям — размахът на крилете му е 1,60 до 1,80 м. Движи се безшумно и плавно и изненадва своите жертви, които не успяват да се скрият и избягат от него. Слухът му е превъзходен — той долавя и най-тихото църкане на полска мишка или лекото птиче шумолене. Зениците на очите му нощем се разтварят много и той вижда добре дори на слабата лунна светлина.
Какво ли не лови бухалът — мишевидни гризачи и катерици, врани и гарги, по-едри болнави животни, зайци, а понякога и риби, насекоми или жаби. Бухалът зиме остава по нашите места. Тогава повече лови птици, прелитащи у нас от северните страни. Несмлените останки от изядената храна (птича перушина, козина от бозайници, люспи от риби и влечуги и др.) бухалът изплюва, повръща ги. По тези изплювки (погадки) зоолозите изследват храната му и установяват ползата от него. В северните страни бухалът е и дневна птица, тъй като тези райони са слабо населени, а денят и нощта са много дълги.
Гнездото си бухалът прави по скални издатини, рядко на земята, а понякога заема и гнездото на някоя от своите жертви. Женският бухал снася от 2 до 5 бели яйца, които мъти 35 дни. Малките бухалчеща отначало са покрити с дълъг бозов пух и донякъде напомнят живи къдели от мека вълна. Те скоро се преобличат с бухнат перушинен костюм.
Бухалът е вече извънредно рядка птица. Затова навсякъде е поставен под закрила.
КУКУМЯВКА
Дом се спусне вечерният здрач, тя напуска своето скривалище и тогава можем да я видим. Обича да каца на високи обзорни места: по телеграфните стълбове, по покривите на сградите, по комините, по дърветата. Оттам тя издава своя типичен крясък: „кукумяу, кукумяу“ или пък бързото „кви-кви-кви“, внимателно оглежда околностите и търси плячка.
Кукумявката се храни с полски, горски, домашни и други мишевидни гризачи. Не се страхува да напада и много по-едри животни, дори и домашните едри сиви плъхове, от които много котки се боят. По местата, където почива след нахранването си, тя повръща несмлените останки от перца, косми и люспи. Ежегодно едно семейство кукумявки унищожава към 5000 мишки и мишевидни гризачи и голям брой насекоми: нощни пеперуди, гъсеници, скакалци, щурци, бръмбари и всевъзможни буболечки.
Кукумявката е много полезна птица, затова не трябва да се пропъжда, стреля и безпокои. Някои хора, без да знаят това, разпространяват суеверието, че дом, над който тя запее, го очаквало запустяване, болест и смърт. Това са глупави измислици — в такъв дом със смърт са застрашени само непредпазливите мишки.
Кукумявката е дребна птица — отгоре е кафява с белезникави петна, а отдолу светлосива с тъмни шарки. Големите й светложълти очи са насочени напред. Тя има много добро зрение, нощем вижда и при оскъдна светлина. И слухът й е много добър — тя чува и най-малкия шум и бързо се ориентира за посоката му. Ако някъде тихичко писука мишле, тя безшумно долита до него и го сграбчва.
В селищата кукумявките се срещат повече в изоставени сгради или запустели тавани, развалини на сгради и пр. В свободната природа ги има както в окрайнините на гората, така и в полето, особено ако сред него има стари хралупати дървета. А когато няма дървета, тя се крие в кухините на купчините камъни, всред скалите или в подземните дупки на мишевидните гризачи, които е изяла.
През пролетта женската снася от 4 до 6 бели яйчица, които мъти самата тя. Малките кукумявчета са много лакоми.
КУКУВИЦА
(от П. Кръстев)