Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Опитомяването на кокошките навярно е станало още преди 5–6 хиляди години. Отначало те се отглеждали като свещени птици и убиването им било строго забранено.
Днес са познати над 200 породи домашни кокошки. Дребните кокошчици джинки и бантамки са истински джуджета — те тежат само по 0,5 кг. Много красиви са едрите качулати породи с папулка като калпаче на главата. Петлите от породата феникс и йокохама имат опашки, дълги до 5–6 м.
Особено важни за нас са ценните стопански качества на тези домашни птици. Тромавите едри кокошки и петли от породата корнишон не снасят много яйца (годишно по 100–150), но затова пък тежат по 5–5,5 кг. Най-добри носачки са кокошките от породата легхорн — годишно те снасят по 250 яйца, а някои рекордьорки — и по 360 яйца.
По-важни са кокошките от смесен „месно-яйчен“ тип — те снасят към 200 яйца и тежат към 3 кг. Такива са непрекъснато подобряваните червена старозагорска и черна шуменска кокошка. Стара балканска порода е оригиналната голошийка — без пера на шията, която е и добра носачка, и издръжлива на студ и на лоши условия.
При бройлерното отглеждане на кокошки и пилета тяхното отхранване става бързо и икономично, а и много от процесите, с които са били заети работниците-птицегледачи, днес са напълно автоматизирани.
ПУЙКА
Тази едра домашна птица векове наред е била непозната за древните народи от Азия, Африка и Европа. Тя произлиза от дивата пуйка, която и досега живее свободно на ята в широколистните гори на Америка. Когато мореплавателите на Христофор Колумб видели домашните пуйки на местните индианци, останали много учудени. Своето първо презокеанско пътуване пуйките извършили през 1523 г. Скоро и в Европа започнали да ги отглеждат като домашни птици. Преди около 3 века те дошли и на Балканския полуостров.
И до днес домашните пуйки не се отличават много от своите живеещи на свобода диви посестрими. Някои от едрите породи пуйки достигат на тегло до 15 кг и повече. Различават се и по цвят — бели, кремави, червеникави, черни с метален блясък, сребристосиви и пъстри. Яйцата на пуйката са много едри — по 80 г. Обикновената безпородна пуйка снася годишно само по 25–50 яйца. Но има добри носачки, които снасят по 100–120 яйца.
Малките пуйчета се отглеждат трудно. Те са по-взискателни към храната, боят се от студа, не понасят влагата на росната трева и дъждовното време, лесно се простудяват. Затова грижите за отглеждането им са големи. Женската пуйка е много добра майка. Мъти и кокоши яйца и домашните пилета, които излюпва, отглежда като свои храненици.
Пуякът, който е по-едър от женската, не полага много грижи за семейството си. Той обича да се перчи с красотата си.
Днес и пуйките вече се отглеждат в модерни, големи и хигиенични птичарници. При правилно подбрана хранителна дажба те достигат добро тегло. В скоро време може би ще се произвеждат и бройлерни пуйки.
ЩЪРКЕЛ
Със запролетяването и щъркелите се завръщат у нас. С многократно тракане на клюновете си те изразяват своята радост, че пак са си у дома. След няколко дни вече пристъпват към ремонт на гнездото, а ако е разрушено или двойката щъркели са младоженци, те започват да носят по-дебели клони за основа на гнездото. След тях поставят и преплитат по-тънки и така го надстрояват. Гнездото се намира най-често на покриви, особено по комини или по стари клонести дървета.
Щъркелицата снася от 3 до 5 бели яйца. Двамата родители ги мътят на смени. След 4-5-седмично топлене се излюпват малките щъркелчета. Родителите им се грижат много за тях — по време на силното обедно слънце те разперват крилете си като чадъри над тях и им правят сянка, а в мараня носят с клюна си вода и ги поръсват, за да се разхладят. И, разбира се, редовно ги хранят, като отначало повръщат насекомната храна в гърлата им. След 7–8 седмици щъркелчетата вече са пораснали и едно след друго изхвръкват от гнездото. Те ходят заедно с родителите още 2–3 седмици.
Често щъркелите задружно се разхождат по ливадите и пасищата да търсят насекоми, личинки и червеи или пък по мочурливите места, където все ще се намери някоя жаба или водна змия. Те ядат и разни дребни гризачи, например полски мишки, които не успяват да избягнат удара на якия им клюн. Но най-голямото им лакомство са скакалците.
В много западни европейски страни щъркелите са вече много редки, а в други те са съвсем изчезнали.
И у нас щъркелите намаляват. Някои хора неправилно разрушават гнездата им. Трябва да ги пазим, защото ще ни бъде мъчно, ако загубим нашия крилат приятел „щъркел шарен дългокрак“, който идва при нас чак от най-южните африкански земи.