Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Разнообразен е светът на домашните гълъби. Най-различни породи е създал човекът, като системно е провеждал подбор и е оставял да се размножават ония гълъби, които най-много му допадали по своите качества и белези. Множеството породи гълъби можем да подразделим на три главни групи по общите белези: месни породи — те са тежки, тромави, едри, бързо нарастват и в много страни ги ядат, както ние бройлерните пилета, спортни — много добри летци, които в миналото са били използувани като пощенски гълъби, и декоративни — с извънредно красиво оперение в различни цветове.
Гълъбицата снася няколко пъти годишно по 2 бели яйца. Мътят ги грижливо и двамата родители. Малките новоизлюпени голишарчета са слепи. Родителите отначало ги захранват с кашичка, която отделят от гърлото си, а след това — с омекнали в гушата им зърна. След като те се отделят от гнездото, родителите им мътят втори или трети път.
ЛЯСТОВИЦА
Тя е бъбрива, чевръста и жизнерадостна птичка. Кой ли не и се любува, когато се стрелка бързо-бързо във въздуха или кацнала на клонка или жица, весело си чирика? Лястовицата е трудолюбива. Носи пръст, кал и сламчици — бърза да си поправи разрушеното гнездо или да си построи ново. Докато я зърнеш, че е излетяла от гнездото, тя вече се връща със закуска за ластовичетата си.
У нас има няколко вида лястовици. В селата и окрайнините на градовете се среща селската лястовица. Отгоре тя е лъскаво черносиня с ръждивочервеникава гушка. Има широка черна препаска под гърлото, която се откроява на кремавите й гърди. Опашката и е дълга и раздвоена. Гнездото и има много характерна форма (напомня плитка паница), построено е от кал с втикнати стърчащи сламки.
Белокръстата градска лястовица е малко по-дребна: Тя се среща и в селата, но предпочита градовете, тъй като там има повече масивни сгради с каменни и тухлени стени. Тя е по-дребна от селската лястовица и отдолу е чисто бяла. Гнездото и е изградено от кал и има само един отвор за влизане и излизане.
Щом се завърнат напролет от топлите страни, където са зимували, лястовиците веднага започват подновяването на ланшните си гнезда. Ако през зимата в тях са се нанесли нахални врабчета, лястовиците задружно ги изпъждат. Женската лястовица снася от 4 до 6 яйчица. Мъти ги около две седмици. Малките новоизлюпени лястовичета не са красиви — техните големи жълти човки ги загрозяват, но затова пък бързо засищат зиналите им гърла. Лястовичетата са много лакоми. Родителите им прелитат около 600 пъти на ден до гнездото, за да им носят насекоми. След като лястовичетата изхвръкнат от гнездото, родителите им предават уроци за това, как да си ловят летящи насекоми, как да се пазят от врагове — котки и грабливи птици. След това те оставят малките си да живеят самостоятелно и втори път снасят и отглеждат рожби.
Наесен лястовиците се събират на ята и постепенно се придвижват на юг. Отлитат в Централна Африка, където презимуват благополучно.
СЛАВЕЙ
Той не е пъстра птичка, има скромна едноцветна окраска. На ръст е малко по-едър от врабче, само че е по-дългокрак и построен, с изшилена, а не тъпа човчица. Тя му служи много добре да разравя шумата и да улавя разни насекоми и техните личинки, с които се храни. Славеят отгоре е кафяв, а от долната страна на тялото е белезникав или светлосивкав. Опашката, която често сепнато размахва, има ръждив цвят.
Всички се радват, когато чуят славеевата песен. Той се завръща през май и веднага си избира някое тихо кътче в парка, градината или гората. Обича да пее скрит и незабелязан от залез слънце до зазоряване. През първите дни на пристигането си пее много често, дори и през деня. Ако друг мъжки славей се появи в неговия район, той с бързо летене го прогонва.
Славейката си построява гнездо ниско всред някой храст, посред поникналите дръвчета, до някой пън или пък в някоя вдлъбнатина на земята, стига да е скрита и зашумена с треви и клонки. Тя снася 4–5 сивозеленикави яйчица, които мъти търпеливо около 2 седмици. Малките славейчета се излюпват голи и слепи. В това време песента на славея пресеква. Бащата и майката са твърде заети с изхранването на ненаситните малчугани. След около 2 седмици малките вече започват да опитват дали са здрави крилцата им. Те подхвъркват от клонче на клонче, слизат на земята и кълват гъсенички и буболечки и пак излитат по дърветата. Опитват и ароматните сладко-кисели горски плодове — ягоди, къпини, малини, боровинки и пр.