Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Котката живее от 12 до 15 години.
МЕЧКА
(от П. Кръстев)
Из гъстите и трудно достъпни гори на нашите планини живее най-едрият хищник у нас — мечката. Леговището си тя прави в хралупите или между скалите. Покрита е с гъста груба сивокафява козина, която я предпазва от студа. Според сезона и мястото, където живее, цветът на козината й може да добие по-тъмен или по-светъл до жълтеникав оттенък. Опашката й е много къса и се губи в козината. Има силни крака, но е тежка (до 600 кг) затова ходи бавно и тромаво. Стъпва на целите си ходила, които са голи и имат здрави, дълги и закривени нокти. Те и помагат да се катери по дърветата и скалите, да се отбранява и напада. Задните й крака са по-дълги от предните, може да се изправи на тях. Обича да се къпе в бистрите планински потоци и може да плува.
Мечката живее до 50 години. Тя е много силно животно. Има развито зрение, слух и обоняние.
През януари или февруари ражда до три слепи мечета. Те са малки колкото котенца и бозаят от майка си. Проглеждат след един месец. Кърми ги около 100 дена. Мечката е добра майка, грижи се за рожбите си и по това време е много свирепа и опасна. При други случаи бяга от човека. Грижи се за мечетата до 2 години. Те са игриви и мили.
Зъбите й са приспособени за всякаква храна. Кучешките и зъби са големи и остри, с кътниците може да троши кости, а резците й помагат да пасе трева. Обикновено се храни с горски плодове — малини, къпини, круши и гъби. Яде също царевица и овес, обича меда. Умее да лови риба. Понякога свиква да се храни с месо и тогава се нарича стръвница. Тя хваща жертвите си и ги носи с предните лапи на скрито място, където ги изяжда. Най-напред изпива кръвта им, нахранва се добре, а остатъка заравя в земята или затрупва с шума.
Мечката излиза за храна привечер. Ако зимата е много студена, прибира се в бърлогата и заспива зимен сън.
В миналото мечката е била преследвана и убивана като вреден дивеч. Сега обаче броят на мечките в нашата страна е силно намалял, затова ловът им е забранен. Разрешава се убиването само на мечките — стръвници.
ЗАЕК
(от Н. Боев)
Къде ли не живее заекът! В планините можете да го видите над 2900 м надморска височина — дори край върховете Мусала в Рила и Вихрен в Пирин. А можете да го видите как бяга и по пясъчните дюни край черноморския бряг. Най-често той предпочита да се заселва по окрайнините на ниви и гори, ливади и лозя или пък по изложени на припек ридове и хълмисти места, стига да има по-високи треви и храсти, където да се скрие от неприятелите си. Окраската му помага да не бъде забелязан дори и когато се е свил всред буците пръст или в стърнищата — цветът на козината му е сивокафеникав като лете е по-светъл, а зиме е по-тъмен.
Привечер обикновено заекът излиза от своето скривалище и скок-подскок отива да се нахрани. Пасе сочната трева, огризва клонките на храстите, а зимно време, когато снежната пелена го застави да гладува, навестява и овощните градини. Тогава огризва кората на овошките и на други дръвчета и може да нанесе големи вреди. От неприятелите си заекът се спасява главно с бяг — дългите му задни крака му помагат не само да прави големи скокове, но и бързо да се катери по стръмни места.
Въпреки че има много врагове, заекът бързо се размножава и затова все още често се среща. Зайкинята ражда обикновено 3 пъти през годината средно по 4 малки зайчета. Първите дни те се спотайват под храстите или всред тревата. От време на време майка им ги навестява и ги кърми с гъсто мляко. Зайчетата бързо нарастват, започват да подскачат наоколо и понеже са им поникнали резците, вече опитват вкуса на сочните тревички. Тогава майка им ги изоставя и те започват да се грижат сами за себе си.
На дивия дългоушко много прилича домашният заек. Но той произлиза от заека-подземник, който не се среща в нашата природа, а живее в по-топлите средиземноморски страни.
Познати са различни породи питомни зайци: едри до 10–12 кг „великани“, сребристосиви чинчила, пухови или вълнести зайци (напр. ангорските) и пр. Зайцевъдството е доходен поминък. Кожите на зайците се използуват главно за палта, шапки, яки и други кожени изделия, а месото им е вкусно и полезно.
КАТЕРИЦА
(от П. Кръстев)
Почти из всички наши гори се среща едно малко, пъргаво животно с дълга рунтава опашка — катерицата. Сутрин тя скача от дърво на дърво и си търси храна — лешници, жълъди, орехи, семена от шишарки, гъби и др. Зиме яде пъпките на дърветата. Понякога напада гнездата на пойните птички и изяжда яйцата им.