Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
През втората половина на лятото и началото на есента славеите, и млади и стари, усилено се хранят, даже затлъстяват. Тлъстината им служи като резервно гориво за дългия и изтощителен прелет до южните страни.
Славеят трудно понася плен и в клетка живее мъчно, тъгува за свободата. Ето защо славеят не трябва да се лови. Не трябва и да се безпокои. Той иска от нас само повече гъсти и зашумени храсти, особено близо до вода, където с удоволствие се заселва.
ВРАБЧЕ
(от П. Кръстев)
Групата на врабчовите птици по брой заема 3/5 от всички птици на земята. Повечето от тях са дребни птички. На краката си имат по четири пръста. От тях врабците се срещат най-често. У нас са известни полското, домашното и испанското врабче. Хранят се главно със зърнени храни, плодове и насекоми. Когато се размножат масово може да станат вредни за селското стопанство и за населените места, тъй като замърсяват улиците и алейните дървета, да станат причина за заразни болести и тогава борбата с тях е твърде трудна.
Полското врабче има сивокафеникаво оперение. Живее по горите, градините, парковете и полята. Гнезди по хралупи, но си прави Понякога гнезда и по дърветата или използува гнездата на щъркелите и на другите птици. Снася около 5 белезникави яйчица с кафеникави петна. Годишно мъти два-три пъти.
Домашното врабче е постоянна наша птичка, прилича на полското, но оперението му е по-светло. Среща се по населените места. Гнездото му има кълбовидна форма и го строи по дърветата или под стрехите на къщите. Малките си храни предимно с насекоми.
Испанското врабче се среща в Южна България. Освен горните видове по света се срещат най-различни видове врабчета. Но знаете ли, че има и бяло врабче? Това е т.н. врабче — албинос. Среща се съвсем рядко по света. Тази особеност се дължи на липсата на цветен пигмент. Такова врабче е намерено в Естонска ССР в совхоза „Вийдула“. То било по-голямо от събратята си, но твърде много страхливо. Сега се намира в музея на природата в тази република.
Към врабчовите птици спадат още скорците, чинките, авлигата-чичопей, овесарките, чучулигите, синигерите, сврачките, славеите, лястовиците, кралчетата и др.
ВРАНИ
Край тихите горички, високостеблените гори и край реките по дърветата отглежда поколението си и живее сивата врана. Есен се събира на ята и слиза край населените места. Преди дъжд и буря вие навярно сте виждали техните прелети насам-натам и сте слушали граченето им? За замеделските стопани принася полза, защото изтребва вредните насекоми за растенията, мишките и другите гризачи. Яде и мърша. Но за ловното стопанство принася вреда, защото унищожава яй-чйцата и пиленцата на полезните птички.
Тялото на сивата врана е сиво, но главата, крилата и опашката й са лъскавочерни. Краката й са също черни. Гнездото си строи по високите дървета. В него снася до 5 яйца със замърсенозелен цвят и кафеникави петна. Мъти ги 20 дена. При години с голямо разпространение на вредни насокоми и гризачи тя мъти по два пъти в една година.
У нас се среща още и полската врана. Тя се нарича още посевна врана. Тялото й е металночерно. Нея може да срещнете по плодородните полета в близост до горички. Идва напролет от северните страни, но понякога гнезди и у нас и то на колонии. Яйцата й приличат на тези на сивата врана, но са по-светли. Скита на ята.
Най-едрата птица от семейството на враните е гарванът. Заселва се край реките и в гората. Вие сте слушали за грозното му грачене. В приказките е описват като зловеща птица. Но той принася полза на селските стопани и е известен като „санитар“ на природата, понеже се храни с насекоми и плевелни семена, а понякога яде и мърша. Затова го наричат и гарван-мършар. Човката му е мощна и извита надолу. С нейна помощ лесно убива малки птички, гризачи и всичко, което може да надвие. Оперението му е металночерно с виолетовосинкав оттенък.
В Лондон враните се смятат за носители на щастие. В Тоуър към кралската гвардия отглеждат изкуствено няколко десетки черни врани. Всяка врана носи име и презиме и е почти питомна.
У нас се срещат от врановите птици още гаргата, свраката, сокерицата, сойката, хайдушката гарга и др.