Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Орелът си прави гнездо в скалите или по високите дървета. То е голямо и достига до 2 м в диаметър. Изгражда го от клони, трева, шума и мъх. Открито е за преките слънчеви лъчи, за силните ветрове, снежните виелици, мразовете и бурите. Така природните несгоди каляват орела и той става здрав, силен и смел.
В началото на пролетта, още през март, женската снася до три белезникави яйца с кафяви петна. Тя ги мъти около месец и половина. Малките орлета почват да излитат от гнездото си след около два месеца от излюпването, а напускат семейството през октомври. Тогава започват да водят скитнически живот и се събират на семейни двойки чак след пет-шест години.
Орелът причинява много пакости на хората, но убиването му е забранено, понеже вече е рядка птица.
Освен орела, който обитава скалистите места и затова се нарича скален, различаваме още степен орел, кръстат орел, морски орел, орел-змияр, орел-мишелов, креслив орел (малък и голям), орел-рибар, лешояд и др.
В някои страни дресират орлите и ги използуват при лов на вълци, лисици и др.
СОКОЛ
(от Н. Боев)
Срещат се няколко вида соколи. Големите соколи са вече извънредно редки птици у нас, затова убиването им е забранено. Те свиват гнездо по непристъпните скали или по високите клони на усамотените дървета. Хранят се с разнообразна плячка — ловят различни гризачи (особено лалугери) или птици (гарги, чайки, диви гълъби и др.). В миналото едрите соколи са били опитомявани като помощници на ловеца.
Под защитата на закона са и дребните соколчета, наричани ветрушки или керкенези. Обикновената ветрушка не е голяма птица — има ръста на гълъб. Тя е много красива с пепеливосива глава и опашка и тухленочервеникав гръб и рамена. По края на опашката си има една широка черна ивица, а иначе цялата е изпъстрена отгоре и по гърдите с дребни черни петънца.
Който е видял как лети ветрушката, никога няма да я забрави. От време на време тя спира и се застоява на едно място във въздуха, като трепти бързо-бързо с крилата си. Тя великолепно използува и най-малките въздушни течения и слабите ветрове и лети много ловко. От високо разглежда внимателно земята под себе си и ако открие някаква плячка, спуска се бързо и в следващия миг я виждаме вече как се издига във въздуха и отнася жертвата в свитите си пръсти. Отлита до някое високо място (скала или дебел клон) и там спокойно се наяжда. Тези соколчета се хранят с полски мишки и лалугери, с хомяци и полевки, гущерчета, някои полски птички и особено много с едри и вредни насекоми — най-вече попови прасета, големи бръмбари, щурци, скакалци и пр. С това те допринасят голяма полза на селското и горското стопанство.
Повечето ветрушки са прелетни птици и зимуват в Африка, но понякога някои от тях остават да зимуват у нас в по-топлите места. Правят си гнездата по непристъпни скали, в хралупи на стари дървета или пък заемат изоставени гнезда на врани. Те се настаняват и в някои големи градове, където отглеждат малките си по покривите на по-високите сгради и ловуват в околностите на града.
Ветрушките са полезни птици и трябва да ги ценим.
ЯСТРЕБ
(от П. Кръстев)
Ястребът е граблива птица, много разпространена в нашата страна. Среща се из горите и младите шубраци край населените места. При нападенията си той е толкова дързък, че преследва и връхлита жертвата си дори в дворовете. Често малки пиленца са били сграбчвани и отнасяни от ястреб пред очите на хората. Бърз като стрела, той се спуска към жертвата, ловко я сграбчва с ноктите, убива я с клюна си и след миг я отнася надалеч, за да я изяде. Лети много бързо. У нас живее като постоянна, зимуваща тук и като прелитаща наесен от север птица. Храни се освен с домашни и диви птици, още и със зайци, катерици, плъхове и др.
Тялото на ястреба отгоре е сивокафяво, а на гърдите и отдолу по корема е белезникаво с тъмни напречни ивици. Женската отгоре е по-кафеникава и е по-голяма от мъжкия. Ястребът се отличава от сокола по това, че крилете му са по-къси, по-широки и по-закръглени. Краката му имат отпред широки щитчета, докато при соколите те са покрити с люспи, наредени мрежовидно. Освен това ястребите нямат остър зъбец на горната половина на клюна си и нямат врязка в долната получовка.
Гнездото си прави от клонки, трева и мъх високо в клоните на дърветата. Диаметърът му понякога достига до един метър. Една двойка ястреби си строи за няколко последователни години по 3–4 гнезда.
През началото на май женската снася 3 до 5 яйца, зеленика-вобели с кафяви петна. Мътят ги и двамата родители около един месец. Малките ястребчета напускат гнездото през август. Отначало скитат сами, а след две години образуват ново семейство.