Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Тялото и е покрито с жълтеникава или червенокафява козина, която се слива с кората на дърветата. През зимата тя става сива. Отдолу катерицата е бяла, а отстрани по главата — сива. На щръкналите си уши има кичури от косми. Задните и крака са по-дълги, ноктите — остри и закривени. Пръстите на предните и крака са по-дълги и с тях тя може да хваща като с ръце.
Горната устна на катерицата е разцепена и от нея се подават два големи зъба — резци. Тази цепнатина предпазва устата от нараняване, когато животното гризе. Опашката и е дълга и рунтава, служи и като кормило, когато скача. Катерицата вижда и чува много добре. Страхлива е и е много чувствителна към околната среда — когато се разваля времето, става неспокойна и непрекъснато скача от клон на клон.
Катерицата си прави гнездо високо по дърветата от клонки, шума, трева и мъх. То прилича на кълбо, голямо е около половин метър в диаметър и има само един отвор. Някои катерички си правят по няколко гнезда, а други обичат да живеят в хралупите на стари дървета. Нощта катерицата прекарва в жилището си, а денем излиза само при хубаво време. Зиме лежи в гнездото си и се храни със запасите от храна, които е събрала през есента. Живее до 8 години.
Ражда два пъти през годината до 7 катерички. Те са слепи и беззащитни, много от тях загиват рано.
Катерицата има много неприятели — ястребите, лисиците, златките, белките, бухалите и др. Тя се смята за вреден дивеч, понеже се храни предимно с горски семена. Разрешава се да се бие като ловен обект само през зимата, за да се избегне изтребването и. Кожата и не е много ценна, но се използува за направа на кожени изделия и за украса на дамски палта. Месото на младите катерици е вкусно, но тя се цени главно като ловен трофей.
МИШКА
(от Н. Боев)
Тя заслужено е получила прякора „гризанка“, тъй като гризе не само храната си, а и дърво, книги — всичко, което може да се гризе. Това мишките правят непрестанно, за да се изтъркат острите им резци, които израстват непрекъснато. Така-че ако нощем не можете да заспите, защото отнякъде се чува „кръц-кръц-кръц…“, знайте, че някоя мишка се грижи да скъси зъбите си.
Тялото на домашната мишка е дълго 6 до 10 см и опашката още толкова. Окраската й най-често е сива.
На нея приличат полската мишка и обикновената полевка. Те са с глинесто сивкав косъм и полската мишка има дълга опашка, а обикновената полевка — по-къса. Те се хранят със семената на разни растения — както плевелни, така и житни. В разширенията на своите подземни галерии мишките складират като в хамбари сухи и зрели семена, понякога и над 2 кг, като нанасят големи щети на селското стопанство.
Горските мишки и горските полевки приличат на полските, но имат по-ръждив оттенък на косъма. Те също се хранят със семена, но предпочитат горските. Едни от тях огризват шишарките на иглолистните дървета и се хранят с маслените им семенца, други с жълъди и пр. И те си правят складове. Някои се запасяват и с лещници — най-едрите, най-зрелите. Ако случайно собственикът на такъв склад загине от хищници, не всички лешници изгниват в земята. Една част прорастват наедно, вкупом и след време на това място се зеленее гъст храсталак от леска, посаден случайно от горския гризач.
Понякога мишките особено се намножават. През такива „миши“ години често се появяват и повече техни врагове: кукумявки, сови, ветрушки, невестулки и др. Мишките са основната храна на малките лисичета, затова възрастните лисици много ги ловят. Дори ловците чрез изкусно подражаване на тихото църкане на мишките могат да примамят лисицата да се приближи.
Мишките се размножават много бързо. Домашната, а и полската мишка могат годишно да раждат от 3 до 5 пъти по няколко малки. Те са голички, слепички, но скоро се покриват с козина и бързо нарастват. Някои от младите мишки могат още същата година да дадат потомство.
ОРЕЛ
(от П. Кръстев)
Из непристъпните скалисти места по планинските върхове живее най-силната граблива птица — орелът. Среща се из Родопите, Стара планина и Рила. Той е привързан към жилището си и зимува в нашата страна. Достига на дължина до 1 м, размахът на крилете му достига до 2 м. Има силни очи. Щом забележи плячка, спуска се като стрела върху нея, зашеметява я с крилете си, забива острите си нокти в тялото и, а с клюна си разбива главата и. За миг умъртвява жертвата и я отнася на затънтено място. Там разкъсва месото и го поглъща заедно с костите и перушината, която повръща след известно време. Храни се с животни и птици. Напада сърнета, зайци, диви кози, лисици, агнета и др. Предпочита мишки и други дребни гризачи; макар и рядко, яде и мърша. Мъжката и женската птици излизат на лов заедно. Обичат да се вият на кръгове високо в небето.