Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Какво бе писал Филип в дневника си?
При всичките тези пътувания животът му несъмнено е бил необикновен и пълен с преживявания. Може би дневникът не представляваше нищо повече от описание на многобройните му пътешествия.
Но Кларис не мислеше така. Дали е писал за нея? И ако го е сторил, какво е казал? Написал ли е истината? Знаел ли е изобщо истината?
Тя си пое дълбоко дъх. До ден днешен не беше сигурна дали Филип наистина е знаел. Подозираше, че е така. Но ако е знаел, несъмнено би бил разярен, а Кларис не помнеше да е проявявал признаци на гняв.
Нямаше да изгори дневника, поне не веднага. Не можеше. Първо щеше да го прочете и тогава да го изгори — ако се налага.
Защото ако истината излезеше наяве, това щеше да унищожи семейството. Никой нямаше да може да преживее скандала.
10
След прочита на последната воля на баща му, Дом изчезна. Ан го зърна да се отдалечава от къщата, яхнал един от ловджийските коне на имението. Препускаше не към парка с неговите многобройни, удобни за езда пътеки, а към далечните хълмове. Ан въздъхна — знаеше, че в душата му цари смут.
Не можеше да не съжалява Кларис — както заради трудното положение, в което се бе озовала, така и заради унижението, на което я бе подложил Филип, макар и мъртъв. Но не беше изненадана от постъпката му. Още преди години бе доловила, че отношенията помежду им далеч не са само това, което изглеждат.
Към Дом обаче тя не искаше да изпитва нито съжаление, нито каквото и да било друго. Но беше състрадателна по природа, а той току-що бе загубил баща си. Щеше да й бъде много трудно да се отнася към него с хладна сдържаност, особено след шока, който му бе поднесъл Филип със своето завещание. И все пак беше твърдо решена да го стори.
Беше се затворила в просторния кабинет на управителя, който бе превърнала в свой още преда година и половина. Но й беше изключително трудно да се съсредоточи върху книжата и сметките.
Свали очилата за четене с треперещи ръце. Дом искаше да спи с нея, за да получи наследник. Колко долно от негова страна! Изобщо не я бе грижа, че съгласно закона той имаше пълното право да иска наследник и че самата тя бе морално задължена като негова съпруга да му роди син.
Как бе могла да свали предпазния си щит дори за миг? Това, че бе допуснала Дом в леглото си, беше най-голямата глупост, която бе сторила в последните четири години. Нямаше му доверие — и ето че се бе оказала права.
Ан покри лицето си с ръце.
След миг успя да се поуспокои. Може би нямаше да се поддаде на чара на Дом, ако не беше толкова разстроена от внезапния пожар. Все още й бе непонятно как двете свещи са могли да паднат. Дали не ги е съборила самата тя в съня си с някое рязко движение? Това бе единственото обяснение, защото преди лягане се бе уверила, че всички прозорци на стаята са затворени. Нямаше как пожарът да е пламнал от силен порив на вятъра.
Тя прогони мисълта за инцидента от съзнанието си. Имаше по-важни неща за вършене. Внезапната смърт на Филип бе объркала ежедневието й. Беше изостанала с воденето на сметките на имението.
Струваше й много усилия да съсредоточи погледа си, който постоянно се отклоняваше към прозореца, върху цифрите в счетоводната книга. Но числата отказваха да се събират, умножават и делят. Накрая Ан отчаяно захвърли книгата настрана с тихичко измърморена ругатня, съвсем неподхождаща на една дама.
За нейно облекчение на вратата се почука. Първата й мисъл бе, че това е Дом.
— Влез — извика тя.
В стаята влезе Фелисити.
Ан трепна. Появата на братовчедка й беше неочаквана. Фелисити не бе дошла да я поздрави нито на погребалната служба край гроба, нито после, в къщата. Ан не бе разговаряла е нея от четири години — от онази ужасна нощ, в която двете семейства бяха открили нея и Дом в градината и ги бяха откъснали един от друг.
Но това се бе случило много отдавна. За тези години Ан се бе омъжила за Дом, беше изоставена от него, бе пораснала. Фелисити също се бе омъжила, а отскоро беше вдовица. Внезапно сърцето на Ан се изпълни с надежда. Как й се искаше Фелисити да е дошла, за да сложи край на миналото и да възроди старото им приятелство от детинство. Точно в този момент повече от всякога се нуждаеше от добра приятелка.
— Здравей, Ан — каза Фелисити.
Тонът и изражението на лицето й ясно показаха на Ан, че надеждите й са били напразни.
— Здравей, Фелисити. Каква изненада.
— Сигурна съм, че е изненада. — Фелисити не свали ръкавиците си. Носеше тъмночервена рокля, която навярно бе красива вечер, но на дневна светлина изглеждаше прекалено крещяща. И все пак Фелисити бе златисторуса и изумително красива — както винаги. В сравнение е нея Ан се чувстваше дребна, семпла и простовата. Както винаги.