Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Всъщност дойдох да видя Дом. Знаеш ли къде е? — попита Фелисити с пренебрежителен тон.
Ан се изправи бавно, но остана зад писалището.
— Какво искаш от съпруга ми? — чу се тя да казва и моментално се изчерви от думите си.
Фелисити сви рамене.
— С него сме стари приятели. Може би искам да си побъбрим за миналото.
В съзнанието на Ан светна предупредителна лампичка. Трудно можеше да се каже, че Фелисити и Дом са стари приятели. Фелисити бе отхвърлената от него годеница… и много красива вдовица. Не беше в реда на нещата да посещава сама който и да е джентълмен. Не беше в реда на нещата да посещава Дом. Ан съзря блясъка в тюркоазените й очи.
— Дом излезе — каза тя някак твърде рязко.
— Така ли? Нима пак успя да го прогониш? Толкова бързо?
— Държиш се нелюбезно, братовчедке.
Фелисити се усмихна, или по-скоро оголи зъбите си. Предните два лекичко се застъпваха.
— Нима? О, как можах да забравя колко любезно бе от твоя страна да прикоткаш Дом в градината в навечерието на сватбата ми с него!
Ан усети, че се изпотява.
— Фелисити, още тогава казах, че съжалявам. С радост бих го повторила и сега.
Този път Фелисити не се и опита да се усмихне.
— Но не съжаляваш, Ан. Ти си маркиза Уейвърли, графиня Кемптън и Хайглоу, баронеса Фелдстоун. Ти си виконтеса Лион. Един ден ще бъдеш херцогиня Ръдърфорд. При това — гласът й стана писклив — съумя да отстраниш Дом от собствения му дом. Сега Уейвърли Хол е твоя. Така че не ми казвай, че съжаляваш!
Ан застина. Явно Патрик бе казал на сестра си за завета на Ръдърфорд.
Предпочиташе да не го бе правил, но вината навярно беше нейна, защото бе пропуснала да го помоли да запази това в тайна. Тя вирна лекичко глава.
— Права си, Фелисити. Не съжалявам. Сега ме извини, но имам важни дела, които изискват вниманието ми. Може би е време да си вървиш.
Фелисити обаче не помръдна.
— Не преставаш да ме изумяваш, Ан. Първо се правиш на уличница с Дом, сетне се правиш на мъж. Нищо чудно, че толкова бързо е загубил интерес към теб.
Ан се вцепени. Думите на Фелисити я нараниха жестоко. Знаеше, че е безкрайно далеч от съвременния идеал за жена. На мода бяха закръглените, синеоки блондинки като братовчедка й, особено онези, които умееха да флиртуват и да рисуват с акварелни бои. Ан отдавна знаеше, че интересът към книгите и конете е твърде несвойствен за една истинска дама. Както и интересът й към имението… и смелостта й да го управлява добре.
Но за нея това бе предизвикателство, което й носеше истинска наслада. Предизвикателство, от което тя не искаше, не можеше да се откаже. И все пак Фелисити сигурно бе права. Беше не само дребна, семпла и простовата. Беше неженствена и навярно това бе истинската причина Дом да я изостави още преди години.
За да се върне чак сега и да иска наследник.
Ан наведе глава, за да скрие болката си от Фелисити. Но нямаше да се отдава на самосъжаление. Животът й бе много добър, макар и без мъжа, когото някога бе обичала.
Но Фелисити се засмя.
— Изобщо не си се променила, Ан. Все още си едно странно, непохватно момиченце.
Гняв се надигна в гърдите на Ан. Но тонът й остана учтив и овладян.
— Ти обаче си се променила, Фелисити.
— Да, така е. Сега съм богата вдовица, смятана за една от най-големите красавици във висшето общество.
Ан беше убедена, че това е самата истина.
— Знам, че не си ми простила за това, което се случи тогава в градината и за това, че се омъжих за Дом. Също така съзнавам, че си твърде дребнава, за да ми простиш някога, въпреки че животът ти се е наредил, както сама изтъкна, толкова добре. Но наистина желая помежду ни да има мир.
Фелисити вдигна светлите си вежди.
— Да ти простя! О, стига, за каква прошка говорим, скъпа Ан? Омъжих се за богат човек, докато ти, макар че се омъжи за наследник на херцогство, беше зарязана от него, с което той показа на целия свят, че се е оженил за теб само защото не е имал друг избор. Всички знаят, че ти го подмами в градината и го съблазни, за да го принудиш да се ожени за теб, Ан. Но за разлика от останалите, които те смятат за безскрупулна американка, способна на всичко, за да осъществи долните си планове, аз знам истината. Знам, че си влюбена в Дом още от дете. Знам колко беше смазана, когато той избра мен вместо теб. И знам колко си била смазана, когато те е изоставил още на следващия ден след сватбата. Чудя се дали Дом въобще щеше да си направи труда да се върне, ако Филип не беше умрял. — Фелисити отметна глава назад и се засмя. — Никога не съм изпитвала към теб нищо друго, освен съжаление, Ан. Така че сама виждаш — всъщност няма за какво да ти прощавам.