Сплавта на закона

— Може би. — Уаксилий сви рамене. — Но се съмнявам. Винаги е по-добре да намериш някой друг да ти върши черната работа.

— Съгласна съм. Но главатарят, изглежда, има своя идеология. Може би е бил избран тъкмо заради това. Престъпниците често развиват особени умения да оправдават това, което вършат, и някой би могъл да се възползва от подобен факт. Да се превърне в техен мениджър.

Уаксилий се ухили.

— Какво има? — попита Мараси.

— Даваш ли си сметка, че ми трябваше цяла нощ, за да стигна до подобни заключения? А на теб ти отне… десет минути?

Тя подсмръкна.

— Скромен принос от моя страна.

— Ако има някой със скромен принос, това съм аз.

— Гласовете, които ви шепнат заради лишаването от сън, не се броят, милорд.

Усмивката му се разшири.

— Ела. Искам да ми кажеш какво мислиш за това.

Завладяна от любопитство, тя го последва към другия край на помещението, където бяха струпани някакви навити на руло листове. Уаксилий взе един и го разгъна на пода — оказа се, че е дълъг пет-шест стъпки. Той коленичи до него, но заради роклята на Мараси й бе трудно да последва примера му.

— Генеалогия? — попита тя изненадано. Изглежда, бе проследил родословното дърво на всяка от отвлечените жени чак до Основаването. Не бяха отбелязани всички роднини, но списъкът включваше преките предшественици и няколко известни имена във всяко поколение и за всяка заложничка.

— Е? — попита той.

— Все повече се уверявам, че сте странен човек, милорд — каза тя. — Цяла нощ ли прекарахте над това?

— Отне ми доста време. За късмет библиотеката на чичо ми разполага с множество трудове по генеалогия. Това му е било хобито. Но какво мислиш?

— Че е добре, че скоро ще се задомите. Една добропорядъчна съпруга не би ви оставила цяла нощ да си вадите очите на светлината на свещите.

— Имам електрическо осветление — увери я той. — Освен това се съмнявам, че Стерис ще се интересува от нощните ми занимания. — В гласа му за миг се прокрадна огорчение.

Но Мараси бе подхвърлила това, за да спечели малко време, през което да прегледа имената.

— Аломанти — каза тя. — Анализирали сте родствените връзки за аломантични способности. Те всички са свързани с лорд Мъглородния. Не говореше ли и Уейн за това?

— Да — потвърди Уакс. — Мисля, че който и да стои зад тази работа, търси аломанти. Събира армия. Подбира хора, за които подозира, че са скрити аломанти. Още една причина никой да не се досети какво става.

— Но Стерис не е аломантка. Сигурна съм.

— Точно това не ми дава покой. Въпросът обаче не е толкова важен. Виждаш ли, той подбира хора, за които смята, че вероятно са аломанти. Което означава, че понякога ще греши.

Почука с нокът по листа и продължи:

— Тъкмо това ме безпокоеше за нея. Когато организаторът открие, че тя не е това, за което я смята, Стерис може да се окаже в сериозна опасност.

„Ето защо не си мигнал цяла нощ — осъзна тя. — Защото смяташ, че няма достатъчно време“.

И всичко това заради жена, в която очевидно не беше влюбен. Трудно й беше да не ревнува.