Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Вярно обаче, че ако мрачанците на Доркас бяха членове на друг клан или родова група, нищо чудно групата, срещу която сега се бе изправил „Затворена уста“, да сметнеше буя за някакъв вид оръжие. В такъв случай срещата можеше да не завърши миролюбиво.
За щастие поне тези опасения се оказаха безпочвени. Буят едва бе започнал движението си, когато един от мрачанските кораби премина на курс на прехващане. Само няколко стоудара по-късно, след като достигна избраната от него позиция, той на свой ред изстреля съобщителен буй. Старейшините го огледаха веднага щом навлезе в техния обхват, и обявиха, че това е записващо устройство от типа, който използват хората-завоеватели — и същото, каквото бяха използвали мрачанците на Доркас.
— Поне си имаме работа със същия клан — изсумтя корабният командир Спс-кудах. — Това все пак е нещо.
— Ако въобще имат отделни кланове — подметна Нзз-ооназ и втренчи поглед в изображението върху екрана на мрачанската кутия. Забеляза, че знаците са на езика на хората-завоеватели.
— Преведете тези надписи — нареди Спс-кудах и посочи екрана с език.
— Не е необходимо — намеси се Нзз-ооназ. — Там пише: „Ние сме мрачанците. Не сме ваши врагове. Искаме разрешение да разговаряме директно с вас“. Това е същото съобщение, което използваха и на Доркас.
— Добре, отговорете… — нареди Спс-кудах. — „Не сме тук, за да се бием, а да преговаряме. Ще ни изпратите ли инструкции за кацане?“
Нзз-ооназ се огледа и посочи с език Глл-боргив.
— Можеш ли да напишеш това на езика на хората-завоеватели?
— Разбира се — увери го Глл-боргив, наведе се над контролното табло на буя и се захвана за работа.
Нзз-ооназ наблюдаваше разтревожено чевръстите движения на пръстите и езика на Глл-боргив. Тревогата му бе породена от предупреждението на Върховния вожд относно клана Дхаа’рр малко преди да отлетят от Оакканв. Въпреки посредствените способности на Глл-боргив като изследовател, той се оказа далеч по-добър познавач на другоземни езици, отколкото би могъл да се надява Нзз-ооназ.
Както и следваше да се очаква, мрачанците бяха предугадили какъв ще е следващият въпрос. Малко след като съобщението на Спс-кудах се появи на монитора на буя, върху тяхното записващо устройство вече премигваше отговорът.
— Тук пише — започна да превежда Глл-боргив. — „Този кораб ще ви насочва. Следвайте го до един безопасен район за кацане.“
Нзз-ооназ погледна към тъмния корпус на мрачанския кораб и неосветената половина на планетата зад него. Безопасен район, където ще могат да преговарят на спокойствие? Или безопасен район, където мрачанците да се разправят на спокойствие с тях и да получат кораба им? Но за тях самите, или по идея на хората-завоеватели?
Това бе един от въпросите, чийто отговор „Затворена уста“ бе пратен да узнае.
— Глл-боргив, уведомете ги, че сме съгласни — разпореди се той и посочи с език изследователя. — Спс-кудах, приберете буя и подгответе „Затворена уста“ да ги следва. — Той погледна отново неосветената страна на планетата. — Да видим къде са решили да ни скрият тези мрачанци.
Мрачанците наистина бяха избрали потайно място, но то не отговаряше на представите на Нзз-ооназ за такова. В интерес на истината не приличаше на нищо, което бе виждал.
Първата му мисъл, когато се приближиха към обозначения район, бе, че по някаква неясна и необяснима причина мрачанците са създали за собствено ползване комбинация от пущинаци, тропическа гора и непроходими планини. Докато летяха над повърхността, имаха усещането, че земята под тях е сгърчена и насечена от щръкнали зъбери, подредени в продълговати групи от закривени хребети. Между стърчащите скали се виждаха отделни горички или шубраци.
Над целия този поразяващ въображението пейзаж доминираше една още по-впечатляваща полукръгла планинска верига, висока половин хилядоразкрача и широка почти десет, която наподобяваше останките на загаснал вулкан, изригнал и срутил се върху самия себе си. На юг от този планински пръстен имаше сравнително неравна, но все пак подходяща за кацане равнина, която постепенно се извиваше на север и преминаваше в непроходими пущинаци. Мрачанският космически кораб ги отведе при нея и докато я приближаваха, Нзз-ооназ забеляза, че там вече ги очакват няколко големи наземни машини. Вероятно бяха транспортни средства, макар да изглеждаха възголемички за подобно предназначение. А може би бяха тежкотоварни влекачи, докарани, за да изтеглят на буксир „Затворена уста“ до някое скривалище.