Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Дом, знам, че много държиш на Мик. Но не трябва да забравяш, че си сама. Не може да очакваш, че ще спасиш света. Като психиатър, не може да очакваш, че ще помогнеш на всеки пациент. Ти работи с Мик един месец. И независимо дали ти харесва, или не, той сега е поверен на друг. Трябва да знаеш кога да отстъпваш.
— Познаваш ме много добре, Едит. Не мога да отстъпя, когато издевателстват над някого.
Едит отново стисна ръката й и двете се загледаха в пеликана.
Едит си спомни първата си среща с уплашеното момиченце от Гватемала. Тогава работеше като училищна медицинска сестра. Доведоха й десетгодишното дете, което се оплакваше от болки в стомаха. Едит държа ръката й, докато болките намаляха. Тази проява на майчинска обич накара Доминик завинаги да се привърже към жената, чието сърце се сви, когато научи за сексуалното насилие, на което е било подложено момиченцето от братовчед си. После подаде заявление за осиновяване и след половин година семейство Акслър приюти Доминик.
— Кажи ми какво можем да направим, за да помогнем на Мик?
— Има само един изход. Да го измъкнем оттам.
— Имаш предвид да го преместим в друга клиника?
— Не. Да излезе на свобода.
— Бягство от затвора?
— Да. Мик не е луд. Мястото му не е в клиника за психичноболни.
— Сигурна ли си? Нали е убеден, че светът свършва?
— Не светът, а човечеството. Да, той наистина вярва в това. Страда от лека параноя, но кой не би стигнал до това състояние, ако прекара единайсет години в единична килия?
— Има нещо, което не ми казваш.
Доминик се обърна към нея и я погледна в очите.
— Може и да ти прозвучи налудничаво, но изглежда, в бръщолевенето на Мик има нещо вярно. Теорията му за Деня на Страшния съд се основава на предсказание на маите отпреди три хиляди години. Чета дневника на баща му и някои от находките са изумителни. Мик предсказа пристигането на космическия радиосигнал в деня на равноденствието. Когато живеех в Гватемала, баба ми разказваше за прадедите от страна на майка ми. Нещата, които ми казваше, бяха доста страшни.
Едит се усмихна.
— Започваш да ме плашиш.
— О, знам, че това са само суеверни глупости. Но имам чувството, че дължа на Мик поне да проверя някои от тези неща. Това може да успокои част от страховете му.
— Какви неща?
— Мик е убеден, че онова, което ще унищожи човечеството, е скрито в Мексиканския залив. — Доминик бръкна в джоба на джинсите си, извади сгънатите листа и ги даде на Едит.
Едит погледна разпечатката.
— Кратерът Чикшулуб? Но как би могъл да убие човечеството?
— Не знам. И Мик не знае. Но се надявах…
— Надяваш се Из да провери, като използва СПАН.
— Да.
Едит я прегърна.
— Ела. Из е в лабораторията.
Професор Изидор Акслър седеше в станцията на СПАН. На главата му имаше слушалки. Очите му бяха затворени. Осеяното му със старчески петънца лице беше сериозно. Той слушаше китовете.
Доминик го потупа по рамото.
Из отвори очи, усмихна се, свали слушалките, стана и я прегърна.
— Изглеждаш уморена, дете.
— Добре съм.
— Из, Доминик иска една услуга — каза Едит.
— Пак ли?
— Кога за последен път съм ти искала услуга?
— Когато беше на шестнайсет. Поиска колата. Това беше най-неспокойната нощ в живота ми. Какво ти трябва?
Доминик му даде разпечатката.
— Искам да използваш СПАН и да ми кажеш дали чуваш нещо.
— И какво трябва да слушам?
— Не знам. Всичко, което звучи странно.
Из я погледна така, сякаш искаше да каже: „Престани да ми губиш времето“, и се намръщи.
— Из, недей да я гледаш така, а направи каквото иска — каза Едит.
Възрастният биолог отново седна на стола и измърмори:
— Всичко, което звучи странно. Може да чуем и пръдня на кит.
После записа координатите в компютъра и сложи слушалките на главата си.
Доминик го прегърна и го целуна.
— Добре, добре, стига си ме подкупвала. Виж какво, дете, не знам каква е целта ти, но кратерът заема огромна площ. Ще проуча центъра, който, изглежда, се намира близо до залива Кампече, на югозапад от рифа Алакан. Ще програмирам компютъра за нискочестотно търсене. Ще започнем от петдесет херца и постепенно ще увеличаваме циклите. Проблемът е, че районът е осеян с петролни и газови полета. Басейнът на залива е съставен от варовик и пясъчник и има множество пори. От пукнатините покрай дъното непрекъснато изтича нефт и природен газ и СПАН ще регистрира всеки от тези изливи.