Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Мик коленичи в краката й и я погледна измъчено.
— Заплахата за човечеството не е астероид. Вероятността втори астероид да падне на същото място е равна почти на нула. Освен това предсказанието на маите сочи към тъмната ивица в Млечния път, а не към небесно тяло.
Доминик приглади косата му.
— Трябва да си починеш.
— Не мога. — Той стана и притисна кърпата до подутото си око. — Нещо за местоположението на пирамидата на Кукулкан винаги ме е притеснявало. За разлика от пирамидите в Египет, Камбоджа и Теотихуакан, тя ми се вижда някак не на място, досущ като палец, сложен безпричинно там, докато другите пръсти са разперени на почти еднакви разстояния по Земята. Но вече мисля, че разбирам.
— Какво?
— Доброто и злото, Доминик. Някъде в пирамидата на Кукулкан се намира доброто — ключът за спасението ни. А някъде в кратера Чикшулуб е скрита зла сила, която се засилва с наближаването на деня на слънцестоенето.
— Но откъде знаеш… Не. Забравих, че го чувстваш. Извинявай.
— Дом, трябва да ми помогнеш. Трябва да ме измъкнеш оттук.
— Опитах се…
— Остави това. Няма време. Трябва незабавно да изляза оттук.
„Той наистина е побъркан.“
Мик я сграбчи за китката.
— Помогни ми да избягам. Трябва да отида в Чичен Ица…
— Пусни ме! — Тя бръкна в джоба си за предавателя.
— Не, чакай, не викай пазача…
— Тогава ме пусни.
— Извинявай. — Мик я пусна. — Само ме изслушай, моля те. Не знам как ще загине човечеството, но мисля, че ми е ясна целта на космическия радиосигнал.
— И каква е тя?
— Сигналът е нещо като будилник и пътува по Черния път — небесен коридор, ориентиращ се към онова, което е заровено в Мексиканския залив.
„Фолета има право. Налудничавите му заблуди се влошават.“
— Успокой се, Мик. Там долу няма нищо…
— Грешиш! Чувствам го, също както усещам, че Черният път към Шибалба се разширява. Коридорът става все по-ясно очертан…
„Той е луд!“
— Не знам как, но чувствам, че се разширява. Кълна се! Има и нещо друго.
От очите му потекоха сълзи. На отчаяние. Или може би на страх?
— Усещам нарастващо присъствие от другата страна на Черния път. И то ме усеща!
В стаята влезе сестрата, последвана от трима внушителни санитари.
— Добър вечер, Гейбриъл. Време е за лекарството.
Мик видя спринцовката и възкликна:
— Това не е зипрекса!
— Сестра, какво правите? — викна Доминик.
— На пациента трябва да се слагат по три инжекции торазин дневно.
— Три?!
— Фолета иска да ме превърне във вегетиращ зомби. Дом, не му позволявай… — Мик се мяташе на леглото, санитарите се опитваха да го усмирят. — Не им позволявай да го направят. Доминик, моля те…
— Аз съм психиатърът на Гейбриъл и…
— Вече не сте. Доктор Фолета поема грижата за него. Можете да разговаряте с него утре сутринта — каза сестрата и намаза ръката на Мик със спирт. — Дръжте го здраво…
— Държим. Забий иглата…
Мик вдигна глава. Вените на врата му се издуха.
— Доминик, трябва да направиш нещо! Кратерът Чикшулуб… Часовникът тиктака…
Очите му се изцъклиха и той отпусна глава на възглавницата.
— Готово — рече сестрата и извади иглата от ръката му. — Можете да си тръгвате, стажант Васкес. Гейбриъл вече не се нуждае от услугите ви.
9.
21 октомври 2012 г.
Пентагона
Арлингтън, Вирджиния
Пиер Борджия влезе в заседателната зала и зае мястото си до масата между министъра на отбраната Дик Прзистас и главнокомандващия армията генерал Джеймс Адамс. Срещу него седеше директорът на ЦРУ Патрик Хърли, главнокомандващият на военновъздушните сили генерал Арни Коен и командирът на морските операции Джефри Гордън. Високият почти два метра Гордън му кимна.
Генерал Костоло, Майк Големия, комендант на военноморския корпус, влезе след Борджия и се настани от дясната страна на Гордън.
Начело на масата седна генерал Джоузеф Фекондо, началникът на генералния щаб, ветеран от войните във Виетнам и в Персийския залив. Приглади оределите си коси и разтревожено погледна Борджия и Костоло.
— Е, щом най-после се събрахме, да започваме. Хърли?
Патрик Хърли зае мястото си на командния пулт. Слаб, в отлична физическа форма, петдесет и две годишният бивш баскетболист изглеждаше така, сякаш още играе.