Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Луд.
Полагам усилия дори да напиша тази проклета дума. Може би вече мнозина от вас се питат дали четат разказите на учен, или бръщолевенията на луд. Трябва да призная, че не минава ден, без и аз да си задам същия въпрос. Ако наистина съм се побъркал, тогава за това е виновно платото Наска. Постоянната жега сякаш възпалява мозъка ми, а безпощадният терен засилва болките от артрита, от който страдам от десетилетия. И последният шанс да постигна душевен покой се изпари в деня, когато обрекох семейството си на тази пустиня. Моля се Майкъл да ми прости, че го отгледах в тази адска дупка, и за другите несправедливости, които нанесох на измъчената му детска душа.
От лятото до зимата на 1974 година с Мария и Пиер работихме усилено в Наска и изкопахме стотици деформирани черепи в церемониална гробница, намираща се близо до Андите. Задълбоченото изследване на черепите показа, че деформациите са причинени от завързването на дъски на главите на децата от ранна възраст.
През януари 1974 година открихме царско гробище, също близо до Андите! Стените на невероятната гробница бяха направени от огромни блокове, всеки от които тежеше между десет и двайсет тона. В подземното помещение имаше тринайсет мумии на мъже, всички с продълговати черепи. Вълнението ни нарасна, след като рентгеновите снимки и другите изследвания показаха, че черепите имат такава форма поради чисто генетични причини.
Откриването на нова раса хора се оказа противоречиво и обезпокоително. Когато чу за находките ни, президентът на Перу нареди намерените от нас експонати да бъдат сложени в мазето на Археологическия музей, за да не ги вижда никой. И до ден-днешен черепите могат да бъдат видени само със специален пропуск.
Коя е била тази загадъчна раса? Каква е била причината да се родят с черепи, два пъти по-големи от нормалните размери?
Знаем, че първите хора, дошли в региона на Андите, са били ловци и рибари и са се заселили по крайбрежието на Перу около 10 000 г.пр.Хр. После, около 400 г.пр.Хр., на платото Наска пристигнала друга група. За тези загадъчни хора е известно съвсем малко. Те наричали водачите си Виракоча — полубогове, които мигрирали в Южна Америка след Потопа. Описват ги като мъдреци с бяла кожа, морскосини очи и развети бели бради и коси. Тези древни водачи явно притежавали необикновен интелект и по-големи от нормалните черепи и странната им външност несъмнено е оказала влияние върху последователите им да деформират черепите на децата си в опит да приличат на водачите им.
Физическата прилика между Виракоча и великия учител на маите Кукулкан е твърде поразителна, за да остане незабелязана. Фактът, че високият брадат белокож мъж се появява и в легендите на много други култури от Андите, е още едно доказателство за връзка между индианците в Централна и онези в Южна Америка.
Най-развитата индианска цивилизация, възникнала в джунглите на Южна Америка, били инките. Също като маите, и те боготворели велик учител, мъдрец, който довел до разцвет народа им, като го научил на естествени науки, земеделие и архитектура. Сега знаем, че повечето постижения, приписвани на инките, всъщност принадлежат на по-ранни етнически групи. Но записаните предания ни разказват, че брадатият белокож мъж вдъхновил построяването на пътищата на инките и прочутите земеделски тераси по стръмните планински склонове. Предполага се, че брадатият мъж е бил и художникът, създал по-ранните и по-сложни рисунки на платото Наска. Макар че е известен с различни имена сред културите в Андите, инките го почитали като Виракоча, което означава „морска пяна“.
Също като Кукулкан за маите и Кецалкоатъл за ацтеките, Виракоча е най-почитаното божество в историята на инките. Дали племето виракоча от 400 г.пр.Хр. са били негови предшественици? Дали той е далечен роднина на Кукулкан? И ако е така, дали присъствието му в Южна Америка има нещо общо с календара на маите и предсказанието за гибелта на човечеството?
За да потърсим отговори на тези въпроси, ние напуснахме пустинята Наска и тръгнахме към Андите. Възнамерявахме да изследваме две древни места, за които се предполагаше, че са създадени от божеството на инките. Първото беше крепостта в Саксайуаман — гигантска постройка на север от Куско. Както и в царската гробница, стените на тази зашеметяваща цитадела са направени от грамадни гранитни блокове с неправилна форма, наредени толкова близо един до друг, че не можах да пъхна острието на джобното си ножче между тях.