Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Какво предлагаш?
— Да обядваме. — Из приключи с програмирането на компютъра. — Системата автоматично ще регистрира и запише всяко смущение в района.
— За колко време ще може да открие нещо?
— Да не съм Господ? Часове, дни, седмици, може би никога. Какво значение има? Накрая вероятно ще разполагаме само с безполезен шум.
Вашингтон, окръг Колумбия
Когато четвъртият по власт човек в Съединените щати влезе в луксозния френски ресторант, управителят се усмихна.
— Bon soir3, мосю Борджия.
— Bon soir, Филип. Надявам се, че ме очакват.
— Oui, certainement4. Последвайте ме, моля. — Управителят го поведе между осветените със свещи маси към уединено помещение до бара. Потропа два пъти на двойните врати, после се обърна към Борджия. — Компанията ви чака.
— Merci — отговори Борджия и пъхна в ръката му банкнота от двайсет долара.
Вратите се отвориха.
— Влез, Пиер — каза заместник-председателят на Републиканската партия Чарли Майърс, стисна ръката му и с обич го потупа по рамото. — Както винаги, закъсня. Вече сме с две питиета пред теб. Водка с доматен сок, нали?
— Да.
Стаята беше облицована с дебели плоскости от орехово дърво. В звукоизолираното помещение имаше шест маси с бели покривки. До масата в средата седяха двама мъже. По-възрастният мъж с бели коси беше Джоузеф Рандолф старши, тексаски милионер, който от двайсет години беше като баща на Борджия. Пиер не познаваше другия мъж.
Рандолф стана и го прегърна.
— Радвам се да те видя, момче. Дай да те погледам. Май си понапълнял.
Борджия се изчерви.
— Може би.
— Тогава добре дошъл в нашия клуб — рече ниският и набит непознат и протегна дебелата си ръка. — Пит Мабъс, „Технологични индустрии“.
Борджия бе чувал името на предприемача.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Удоволствието е мое. Заповядайте, седнете.
Чарли Майърс донесе питието на Борджия.
— Господа, извинете ме, но трябва да отида до тоалетната.
Рандолф изчака, докато Майърс излезе, и рече:
— Пиер, миналата седмица видях родителите ти. Всички сме много разстроени, че не получи номинацията за вицепрезидент. Малър прави мечешка услуга на партията.
Борджия кимна.
— Президентът се притеснява дали отново ще го изберат. Според проучванията на общественото мнение, Чейни ще му осигури подкрепата на южните щати.
— Малър не мисли мащабно — каза Мабъс. — Тази страна се нуждае от силно ръководство, а не от хрисимо гълъбче като Чейни за вицепрезидент.
— Напълно съм съгласен с вас, но нямам думата по въпроса.
Рандолф се наведе към Борджия.
— Може би не сега, момче, но след четири години ще имаш думата. Разговарях с някои от бъдещите сили и всички са единодушни, че през 2016 година ти ще представляваш партията.
Борджия сдържа усмивката си.
— Джо, страхотно е да чуя това, но четири години са много време.
Мабъс поклати глава.
— Трябва да се готвиш отсега, приятел. Ще ти дам един пример. Синът ми Люсиен е гений, по дяволите! Не се шегувам. Само на три години е, но вече знае да сърфира в Интернет. Възпитавам го така, че когато стане на шестнайсет, да поеме „Технологични индустрии“. Ако изиграем правилно политическите си карти, на твоите години той ще стане милиардер. Искам да кажа, че всички ние трябва да сме готови много преди да се появи удобна възможност. А за теб шансът вече чука на вратата. Помисли за предстоящото руско-китайско военно учение. Много гласоподаватели се изнервиха и това е камъчето, което може да препъне президентския кандидат.
— Пит има право, Пиер. Начинът, по който хората те възприемат през идните няколко месеца, ще реши изхода от следващите избори. Трябва да има човек, който да умее да поема отговорност и да не позволи на проклетите руснаци или на арабите да диктуват как да управляваме страната си. По дяволите, не сме имали по-силно присъствие в Белия дом, откакто мандатът на Буш изтече.
— Пиер, този конфликт ни дава огромна възможност да покажем на хората силата на характера ти.
3
Добър вечер (фр.). — Б.пр.
4
Да, разбира се (фр.). — Б.пр.