Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Лошо. Доцент Оуен мисли, че не се справям със задълженията си професионално.
— Смята, че си емоционално увлечена по мен?
— Да. Утре ще ми определят друг пациент. Съжалявам, Мик.
Той стисна ръката й и я сложи на сърцето си.
— Ако за теб това има някакво значение, ти си единствената, която успя да ме предразположи.
Доминик преглътна буцата в гърлото си. „Не се размеквай.“
— Какво стана? Видях какво си направил на Реймънд.
— Той започна.
— Чух, че не си искал да излезеш от компютърната зала.
— Трябваше ми достъп до Интернет. — Мик извади от джоба си няколко листа с разпечатки. — Днес ми хрумна нещо. Толкова е невероятно, че трябваше да проверя фактите, преди да повярвам.
Доминик взе разпечатката и започна да чете.
„През 1980 година Луис Алварес, физик и носител на Нобелова награда, изказва предположението, че падането на извънземно тяло преди шейсет и пет милиона години е причината за унищожението на динозаврите и необратимо е променило еволюционната схема на живота на Земята. Тази дръзка теория възниква в резултат на открития от Алварес един сантиметър дебел пласт седимент, отложил се по повърхността на планетата по време на катаклизма, предизвикан от астероида между периодите креда и терциер. Слоят съдържа висока концентрация на иридий, изключително рядък метал, който съществува дълбоко в недрата на Земята. Иридият е единственият метал, който може да оцелее при температури над четири хиляди градуса по Фаренхайт и е практически неразтворим дори от най-силните киселини. Високото съдържание на иридий в метеоритите довежда Алварес до хипотезата, че седиментът е останал от уталожилия се облак от прах, възникнал в резултат от сблъсък с голям, широк десет-единайсет километра астероид, паднал на Земята преди шейсет и пет милиона години. Единственото, от което Алварес се нуждае, за да докаже теорията си, е мястото на падането.
През 1978 година Глен Пенфилд, пилот на хеликоптер, геофизик, лети над Мексиканския залив, за да измерва леките вибрации в магнитното поле на Земята, които са знаци за наличието на петрол. Докато минава на северозапад от полуостров Юкатан, Пенфилд открива симетричен кръг на силно магнетичен материал, заровен на километър и половина под морското дъно. Анализът на огромната конфигурация потвърждава, че районът, обхващащ части от сушата и от морето, е кратер — мястото, където е паднал астероидът.
Кратерът Чикшулуб се намира между Прогресо и Мерида и е най-голямата яма от астероид, издълбана на планетата ни през последните един милиард години. Приблизителният център е под водата, на 21,4 градуса северна ширина и 89,6 градуса западна дължина, на триста, триста и петдесет метра под варовика.
Кратерът е огромен — 180–280 километра в диаметър и обхваща северозападното крайбрежие на полуостров Юкатан и Мексиканския залив. Около частта му на сушата има кръг от кладенци. Смята се, че тези извори на сладка вода, наречени от местните мексиканци «сеноте», са се образували в резултат на разрушаването на варовика по време на падането на астероида. Преди шейсет и пет милиона години сушата на Централна Америка още е била под водата.“
— Не разбирам — малко раздразнено каза Доминик. — Каква е връзката?
— Картата на Пири Рейс, онази, която намерих на платото Наска. Беше в контейнер от иридий. Кратерът Чикшулуб беше отбелязан на картата. Чичен Ица се намира досами кръга, образуван от падането на астероида. Ако теглиш права черта от пирамидата на Кукулкан до централната точка на кратера, ъгълът е 23,5 градуса — ъгълът, под който Земята се върти около оста си — наклон, осигуряващ ни сезоните през годината.
„Пак започва“ — помисли Доминик.
— Но какво означава всичко това?
— Какво означава ли? — Мик скочи. — Означава, че пирамидата на Кукулкан нарочно е изградена на полуостров Юкатан в близост до кратера Чикшулуб. Няма грешка, Доминик. Около мястото на падането на астероида няма друга древна постройка и ъгълът е твърде точен, за да е случаен.
— Но откъде са знаели маите за падането на астероида преди шейсет и пет милиона години? Виж колко много време е отнело на съвременния човек да го разбере.
— Не знам. Може би са имали същата технология, която е използвал картографът на Пири Рейс, когато е нарисувал топографията на Антарктида, макар континентът да е бил покрит с лед.
— Е, и каква е теорията ти? Че човечеството ще бъде унищожено от астероид на двайсет и първи декември?