Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Разбрах — отговори Борджия.
— Добре, добре. Има обаче още един въпрос — нещо, което смятаме, че трябва да бъде уредено.
— Една твоя тайна — добави Мабъс.
Рандолф кимна и запали цигара.
— Става дума за Гейбриъл, Пиер, онзи, когото затвори в психиатрична клиника след инцидента с теб. Щом обявим номинацията ти, пресата ще започне да рови. И бързо ще разберат какво си направил, за да манипулираш нещата в Масачузетс. Може да стане голяма каша.
Борджия се изчерви.
— Вижте окото ми, господин Мабъс. Направи го онова откачено копеле. И сега искате да го освободя?
— Слушай внимателно, момче. Пит не спомена нищо за освобождаване. Просто оправи тази работа, преди да започне предизборната кампания. По дяволите, всички имаме тайни. Искаме да погребеш тази тайна.
Борджия пое облекчено дъх и кимна.
— Разбирам какво имате предвид и оценявам подкрепата ви. Мисля, че знам какво трябва да се направи.
Мабъс стисна ръката му.
— И ние ви ценим, господин държавен секретар. И знаем, че когато му дойде времето, няма да забравите кои са приятелите ви.
Борджия пусна изпотената му длан и попита:
— Кажете ми откровено, с изключение на политическото влияние на родителите ми, когато избрахте мен, колко натежа фактът, че сенатор Чейни е чернокож?
Рандолф многозначително се усмихна.
— Ами да речем, че ненапразно наричат сградата на президентството Белия дом.
Платото Наска в южната част на Перу е безплодна пустиня. Дълго е шейсет и пет и широко десет километра. Това е пуста и враждебна равнина, мъртва зона сред Андите. Платото има уникална геология. Почвата е богата на варовиков чакъл — природна спойка. Навлажняван всеки ден от утринната роса, този пласт държи споени на повърхността желязото и силициевите камъни, които изобилстват в пустинята. Тези почернели камъчета задържат слънчевата светлина и създават нещо като защитен пласт от топъл въздух, който практически елиминира въздействието на вятъра и прави платото едно от най-сухите места на Земята. Количеството на валежите там е по-малко от два сантиметра и половина на десетилетие.
За художник, който би желал да се изрази в огромен мащаб, платото Наска е идеалното платно, защото рисунките там, изглежда, ще останат вечно. Но въпреки това, едва когато през 1947 година над платото прелетял пилот, съвременният човек за пръв път открил загадъчните рисунки и геометрични линии, издълбани там преди хиляди години.
Повече от тринайсет хиляди линии пресичат пустинята Наска. Малко от тях надвишават разстояния, по-големи от осем километра. Линиите се простират върху неравния терен и в същото време са абсолютно прави. Макар някои учени да мислят, че линиите представляват праисторически писти за астронавти, сега знаем, че те са астрономически подредени и са ориентирани към зимното слънцестоене, равноденствието, съзвездието Орион и вероятно към други небесни тела, които още не са ни известни.
Най-странни са стотиците рисунки на животни. На нивото на земята тези колосални изображения приличат на разпръснати напосоки вдлъбнатини, издълбани от търкането на тонове черни вулканични камъчета, оголили по-светлата жълтеникава почва отдолу. Но гледани отвисоко, рисунките сякаш оживяват и представляват цялостно художествено виждане и инженерно постижение, запазено непокътнато хиляди години.
Рисунките на платото Наска са направени през два ярко отличаващи се периода. Макар това да изглежда противно на представата ни за еволюцията, по-ранните рисунки са много по-сложни и съвършени. Сред тях са изображенията на маймуна, паяк, пирамида и змия. Приликата е не само невероятно точна, но фигурите, които са по-големи от футболно игрище, са нарисувани с една-единствена непрекъсната черта.
Кои са били загадъчните художници, създали тези образи в пустинята? Как са могли да ги изобразят в такъв грандиозен мащаб? И нещо по-важно, преди всичко, защо са издълбани фигурите в платото?
През лятото на 1972 година тримата с Мария и Пиер пристигнахме в южноамериканската пустиня. Тогава рисунките съвсем не ни интересуваха. Намерението ни беше да определим връзката между продълговатия череп от Централна Америка и онези, намерени в Наска. Още си спомням първата работна седмица на платото и как проклинах безмилостното слънце, което ме изтезаваше всеки ден и изгори лицето и ръцете ми. Ако някой ми бе казал, че ще се върна жив от това чистилище от пясък и скали, щях да го помисля за луд.