Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Каламбурът за Татето изигра ролята си — Медведева и Бейсенов се засмяха. Андрей разбираше от какво са се уплашили те и защо не искат да разговарят без Папоров. Те просто не бяха наясно с разликата между криминалната милиция и службата по борба с икономическите престъпления — както и много хора, си мислеха, че цялата милиция е многоръка и многоглава институция, така че един човек може едновременно да се занимава със злоупотреби, убийства, кражби и банкови измами, а същевременно и с издаване на разрешения за притежаване на оръжие. Ако въпросът беше за „черната каса“ и неплащането на данъци, при тях щеше да дойде служител от друг отдел, а не от криминалната милиция. Те обаче и представа си нямаха за тези тънкости и се уплашиха, че посещението на Чеботаев е свързано с финансови въпроси. Трябваше да ги успокои. Но не директно, не грубо, не с думите: „Спокойно, приятели, не съм дошъл във връзка с данъците“, инак те щяха да се наежат и затворят в себе си в страха си да не изтърват някоя издайническа дума. Трябваше да го направи фино и незабелязано, просто да им подскаже, че разговорът няма да е свързан с икономически въпроси.
— Ама защо се смеете? — невинно окръгли очи Андрей. — Нещо смешно ли казах?
— Добре го казахте за бащата — отговори, като избърса бликналите от смеха сълзи, Светлана. — Много точно уцелихте.
— Не ви разбрах.
Андрей се навъси и се престори на ядосан, за да ги накара да разберат, че никога в живота си не е чувал името Папоров, камо ли прякора му Татето.
— Ние наричаме нашия администратор точно Татето — обясни Бейсенов. — Фамилното му име е Папоров.
— А, сега разбирам — каза Андрей. — И с него ще се видя и ще разговаряме, но по-късно. Може и да не се наложи, ако сега с вас изясним всичко. Светлана, вие знаете ли, че имате фенове?
— Има си хас да не знам! — фръцна се момичето. — Че това тайна ли е? Кажи-речи, познаваме ги всичките по физиономия.
Това е ценно. Само че съмнително. Добре де, ще проверим.
— Ама буквално всичките ли? — недоверчиво попита Чеботаев. — И колко са те?
— Ами… — Светлана се замисли, сбърчила носле. — Най-преданите са сигурно около двайсет и пет — трийсет души. Има и още около петдесет.
— А по какъв критерий ги определяте на предани и обикновени?
— Преданите постоянно се въртят около групата, правят опити да се сприятелят с нас… такива работи. Ето, Бек — кимна тя към Бейсенов — вече няколко месеца не може да се отърве от едно момиче, тя го преследва буквално по петите, иска да му стане гадже. Така е, Бек, нали?
— Така е — кратко отговори Бейсенов.
— Ами какво друго… Преданите винаги гледат да разузнаят къде ще свирим следващия път, промъкват се в служебните помещения, където се гримираме и преобличаме.
— А ако не успеят да се промъкнат?
— Тогава търсят Татето в залата или се лепват за „саунда“. Изобщо някак успяват да научат каквото искат.
— Добре, това е ясно. А обикновените фенове какво представляват?
— Ами те са такива, които просто си падат по нашата група и с удоволствие идват да ни слушат, ако им се удаде възможност. Но не ни се натрапват.
— Откъде ги познавате тогава — щом не ви се натрапват?
— Е, нали имам очи — позасмя се Светлана. — Вече ги познавам по физиономия.
— Добро зрение ли имате?
— Не се оплаквам. Слушайте, аз нещо не разбирам. Защо милицията се интересува от нашите фенове? Да не би да са се сбили и някой да е пострадал? И изобщо какво отношение имам аз към това?
Чеботаев въздъхна:
— Интересува ме само един от вашите фенове. При това той не е фен на цялата ви група, а ваш личен почитател, Света.
— Кой е той?
— Бих искал да знам…
— Аз пък още по-малко бих се сетила. Ако обичате, говорете по-разбираемо! Кой е този почитател и какво е направил?
— Ами, разбирате ли, той убива всички, които говорят лоши неща за вас.
Бек не вярваше на ушите си. Какъв пирует, а! Нашата празноглава глупачка има почитател, и то какъв! Готов на всичко, включително да убива. Да не е луд нещо?