Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Щом е толкова добре укрито, как сме успели да го открием?
Пеконен се приведе напред. Русият му перчем ярко контрастираше на фона на червендалестото му лице.
— До нас достигна слух относно местоположението му, благодарение на член от американската делегация в Организацията на обединените нации. Идва от източник по високите етажи в правителството на Иран. Американците са сметнали, че ние бихме могли да го потвърдим или опровергаем. Изпратихме наш екип в съседна държава, на 160 километра южно от въпросното място. Оттам пуснахме пеперудата и незабелязано проведохме наблюдението.
— Всъщност излиза, че сте извършили това без мое одобрение и в пълно нарушение на принципите ни. А именно — да извършваме наблюденията си единствено с разрешението и съдействието на домакините ни.
Пеконен кимна.
— Браво — каза Ел Барадей. — Американците знаят ли вече за тези разкрития?
— Не, сър.
— Нека си остане така. — Ел Барадей огледа насядалите около масата свои сътрудници. — Преди една година стигнахме до заключението, че Иран притежава петстотин центрофуги, достатъчни за обогатяване до шейсет процента на не повече от половин килограм уран. Твърде далеч от нивото, превръщащо го в оръжие. И сега изведнъж — това! Колко точно центрофуги са нужни за достигане на производство от такъв калибър?
— Над петдесет хиляди — отвърна Онигучи от Ядрена наука.
— И откъде биха могли да се снабдят с толкова голямо количество? Тук не става въпрос за щайга крадени I-Pod-и. Говорим за цял самолет, натъпкан с най-стриктно наблюдаваната и контролирана машинария в света.
— Ясно е, че са внесени контрабандно — каза Пеконен.
— Ясно е — повтори Ел Барадей. — Но от кого? Откъде? Разполагам с четиристотин инспектори, чиято работа е да са нащрек точно за такъв тип неща. Допреди пет минути смятах, че са най-добрите в тази област. — Свали очилата си и ги остави на масата. — И така? Какво количество оръжеен уран можем да смятаме, че притежавах в момента?
Пеконен тревожно погледна към председателя.
— Сър, стигнахме до заключението, че Република Иран понастоящем разполага с не по-малко от сто килограма обогатен уран-235.
— Сто? И колко бомби могат да се направят от него?
Финландецът преглътна мъчително.
— Четири. А може би и пет.
Мохамед Ел Барадей отново намести очилата си. Четири, пет… Със същия успех можеше да каже и хиляда.
— Докато не получим независима експертна оценка на тези данни, никой от тук присъстващите няма да коментира въпросните разкрития при никакви обстоятелства.
— Но не трябва ли да споделим с… — започна Мили Брант, австрийката.
— Нито дума — отсече Ел Барадей. — Нито на американците, нито на колегите ни във Виена. Настоявам за пълна дискретност. Последното, от което имаме нужда, е да се случи нещо непредвидено, преди да сме успели да потвърдим разкритията.
— Но, сър, ние сме длъжни да го направим — продължи тя.
— Знам това много добре. Достатъчно ясен ли бях?
Мили Брант кимна в знак на съгласие, ала погледът й казваше друго.
— Срещата е закрита — обяви Ел Барадей и изчака всички да се оттеглят, заслушан в блъскането на вятъра по прозорците.
Измъчван от мислите си, чу как вратата се хлопна и гласовете утихнаха.
Най-после остана сам.
Събра длани и впери поглед в нощното небе. Не беше религиозен човек, но несъзнателно преплете пръсти за молитва. Ако някаква част от доклада излезеше извън тези четири стени, последствията щяха да бъдат незабавни и опустошителни.
— Господ да ни е на помощ. На всички ни — прошепна той. — Чака ни война.
22.
Пилотът завърши стандартната проверка преди полет и прокара ръка по крилата на самолета. Резервоарите за гориво бяха заредени. Антифризът — допълнен. Птицата бе готова да излети. Закрачи по пистата, подритвайки камъчетата върху настилката.
Тази нощ предстоеше последният пробен полет. Задължително бе репетицията да протече по абсолютно същия начин, както и в самия дългоочакван ден. Многократните повторения водеха до прецизност, а прецизността — до успех. Научи това правило по трудния начин. Тялото му носеше белезите на собственото му невежество. Запъти се обратно към самолета, удари два пъти за късмет по крилото и влезе вътре.
Много години изминаха от последната му въздушна бойна мисия. Тогава беше млад, безразсъден хубавец. Пияница и женкар. Странеше от праведния път. Хвърли поглед към отражението си в огледалото. Вече не бе нито млад, нито безразсъден. Бог му бе свидетел, че и от хубостта му нямаше и следа.