Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Фон Даникен зашари с фенерчето из кабинета. ЛМУ си стоеше на шкафа, където го бе видял последния път. Пое го в ръце и го огледа от всички страни. Изумително — толкова малко устройство да се движи с такава висока скорост. Но най-много го интересуваше предназначението му — било то за мирни или други цели.
Върна го обратно и му направи няколко снимки с цифровия си фотоапарат. После се приближи към писалището на Ламерс. За негова изненада, чекмеджетата бяха отключени. Пребърка ги едно по едно, като вадеше папките и документите на мъртвия им собственик върху бюрото и ги снимаше. Повечето приличаха на кореспонденция с клиенти, служебни записки и сметки. Не откри нищо, което да загатва защо този човек е имал нужда от три фалшиви паспорта и зареден автомат в дома си.
Тук е животът му за пред обществото, каза си Фон Даникен. Веселата страна на нещата.
— Дванайсет минути — прошепна Крайчек, застанал до открехнатата врата на кабинета. Крайчек беше силовият елемент в групата и фактът, че носеше „Хеклер & Кох МР-5“ в ръка, го доказваше.
Графикът на ангажиментите…
Фон Даникен го забеляза съвсем случайно до снимката на Ламерс със съпругата и децата му. Взе бележника с кожена подвързия и го разлисти. Записките му бяха сбити, почти кодирани, предимно отметки за срещи с отбелязани името на компанията и неин представител. Погледна последната от всички, отбелязана в деня на смъртта му. Вечеря в 19:00 часа в Ристоранте Емилио с някой си Г. Б. До името имаше телефонен номер.
Фон Даникен снима страницата.
Нямаше повече работа в кабинета и заедно с Миер се отправиха към рецепцията. Встрани от нея, зад летяща врата, се намираше фабриката.
— Къде е работилницата му? — попита Миер, докато двамата си проправяха път между работни маси на колелца.
— Откъде да знам? Казаха ми само, че там Ламерс е построил ЛМУ.
Миер спря и го улови за ръката.
— Но си сигурен, че е тук, нали така?
— Логично е. — Фон Даникен не се сещаше сътрудничката на Ламерс изрично да е посочвала, че работилницата се намира в сградата.
— Логично ли? — ядоса се Миер. — Рискувам пенсията си заради това.
В дъното на помещението се виждаше преградено със стени пространство в ъгъла. Върху стоманената врата висеше табела „Вход забранен“.
— Логично погледнато, съм убеден, че я открихме — каза Фон Даникен.
Миер коленичи и извади фенерчето си.
— Залостена е здраво като Националната банка — измърмори той.
— Можеш ли да я отвориш? — попита Фон Даникен.
Миер му хвърли смразяващ поглед.
— Логично погледнато, не виждам защо да не мога.
Миер извади инструментите си и започна да ги изпробва един по един в ключалката. Фон Даникен стоеше наблизо, а сърцето му блъскаше в гърдите толкова силно, че можеха да го чуят в Австрия. Не му допадаше този метод на работа. Първо, влизане с взлом без съдебно разпореждане, а сега — ровичкане в нечие лично пространство. Какво го бе прихванало? Изобщо не си падаше по такива авантюри и се гордееше с това. За своите петдесет години се чувстваше твърде стар да прави първия си опит в подобна нелегална дейност.
— Девет минути — разнесе се в слушалката му невъзмутимият глас на Крайчек.
Кублер тъкмо влизаше във фабриката с детектора си за радиация. Насочи го надясно и на екрана се изписа C3H6N606, а до него — циклотриметилентринитрамин. Разпозна названието, но предпочиташе търговското му наименование — RDX. Май щеше да се окаже, че не са били тук напразно.
— Осем минути — обяви Крайчек.
Коленичил на пода, Миер въртеше два шперца с ловкостта на магьосник.
— Готово — каза той.
Резето изщрака и вратата се отвори.
Фон Даникен пристъпи вътре. Лъчът на фенерчето попадна върху тезгях с разхвърляни по него електрически инструменти, клещи, отвертки, кабели и парчета метал. Ето че я откриха — работилницата на Тео Ламерс…
Фон Даникен включи осветлението. Помещението представляваше по-мащабно копие на домашната му работилница в Ерленбах. В двата края на стаята имаше чертожни маси с разхвърляни върху тях технически скици и планове. На пода бяха струпани най-различни кашони. Съдейки по надписите им, съдържаха електрическо оборудване.