Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Докато най-после, през 1965 година, се преродила наново. Ден след ден пристигали работници и бавно възстановявали грохналия й скелет. Поставили прозорци, монтирали здрави врати. Надолу по пътя бил вдигнат охранителен пункт. Нуждаейки се от усамотено убежище за обсъждане на въпроси от най-поверително естество, нова организация обявила „Флимелен“ за своя собственост. Не правителствена, а създадена от мнозина, отдадени на идеята за предотвратяване на военна катастрофа.
Около дългата маса в големия салон се бяха разположили четирима мъже и една жена. Начело седеше суров, сдържан мъж от близкоизточно потекло, с посивял перчем и безупречно оформени мустаци. Носеше тесни очила като на учен, и действително притежаваше степени по право и дипломация от университети в Кайро и Ню Йорк. Въпреки че наближаваше полунощ и останалите отдавна бяха свалили вратовръзките и разкопчали яките на ризите си, той продължаваше да носи сако и безупречен възел. Отнасяше се към поста си с изключителна сериозност. Заради постиженията си бе награден с Нобелова награда за мир. Малко хора можеха да се похвалят, че съдбата на цял свят зависи от тях, без да ги сметнат за високомерни лъжци. Той бе един от тях.
Казваше се Мохамед ел Барадей — председател на Международната агенция за атомна енергия.
— Не може да бъде — рече Ел Барадей, забил показалец в доклада пред себе си.
— Опасявам се, че няма никакво съмнение — каза седналият до него Юри Куликов, руснак с безизразно лице, оглавяващ отдела за ядрена енергия към МААЕ.
— Но как е възможно? — Ел Барадей огледа насядалите около масата хора. — Ако е така, значи сме претърпели сериозен провал.
— Шаблонна измама — каза Куликов. — Панаирджийска класика. От години съсредоточаваме проучванията си в една насока, докато те тайно работят в друга.
Останалите присъстващи се нареждаха във висшите редици на „секретариата“ — щабът, който управляваше МААЕ. Сред тях бе Онигучи — японец, оглавяващ отдела за Ядрена наука и приложения; Брант — австрийка, единствената жена в групата, която се занимаваше с техническата част; Куликов и накрая — Пеконен, лишен от емоции финландец, който управляваше Защита и сигурност, най-известния отдел на МААЕ.
— Точността на данните е гарантирана — обади се Пеконен. — Сензорът е оборудван с чип от ново поколение, способен да открива сигнатури от гама-лъчи десет пъти по-прецизно от предишния модел.
Ел Барадей не притежаваше голям научен опит, но благодарение на двайсетте години работа в МААЕ във Виена бе добре запознат с основните принципи на ядрената физика. Радиоактивните материали, като уран или плутоний, излъчваха уникални сигнатури. При точното им измерване можеше да се определи на каква възраст е радиоактивният материал и до каква степен е обогатен. Но най-важното — поне според събралата се около масата група — разбираше се за какво щеше да се използва.
В естествената си форма уранът не можеше да предизвика ядрена реакция. Трябваше да се обогати със специален изотоп — уран-235. Най-разпространеният начин за това бе чрез преработка на уранов хексафлуорид в специална, бързо въртяща се стоманена центрофуга. Всеки оборот на центрофугата го обогатяваше все повече и повече. За ускоряване на процеса се използваха свързани една с друга центрофуги, така че газът да „прелива“ от едната в другата. Успешната тактика бе проста — с колкото повече центрофуги разполагаш, толкова по-бързо ще обогатиш урана.
За нуждите на атомните централи радиоактивният минерал се обогатяваше до трийсет процента. При използването му като ядрен материал — способен да предизвика ядрена реакция — бе необходимо да се достигне ниво от деветдесет и три процента. Докладът пред Ел Барадей съобщаваше за сигнатури от гама-лъчи, достигащи поразителните деветдесет и шест процента.
— Пеперудата кръжа над обекта в продължение на седем дни — продължи Пеконен. — За цялото това време успя да ни изпрати хиляди атмосферни измервания. Няма как всички да са били грешни.
— Но тези показатели са прекалено високи — упорстваше Ел Барадей. — Как са успявали да го крият от нас толкова дълго време?
— Новото съоръжение е построено дълбоко под земята и е маскирано като подземен резервоар.