Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
На стената до него бе закрепен чертеж на някакъв летателен апарат. Фон Даникен се повдигна на пръсти, за да погледне техническите характеристики. Дължина — два метра. Разстояние между крайните точки на крилата — четири и половина метра. Това не беше ЛМУ, а нещо доста по-сериозно. Чертежът го определяше като „търтей“: дистанционно управляван летателен апарат за преминаване над вражеска територия с възможност — по всяка вероятност — да изстрелва ракетни снаряди. Косата му настръхна при тази мисъл…
До ъгъла на чертежа бе забодена снимка на завършен модел. Изглеждаше огромен. Великолепно изпълнение. До него стоеше някакъв мъж. Тъмна коса. Тъмен цвят на лицето. Свали фотографията и я разгледа отблизо. От датата в ъгъла ставаше ясно, че е направена преди седмица. Обърна я, на гърба имаше надпис — Т. Л. и П. Е., и дата. Т. Л. беше Ламерс. Кой обаче бе П. Е.?
— Четири минути — каза Крайчек.
Фон Даникен и Миер загрижено се спогледаха и продължиха с претърсването. Миер започна да тършува в кашоните, а Фон Даникен се зарови в скиците върху чертожните маси.
— Две минути.
Тогава Фон Даникен се сети за инициалите от бележника на Ламерс. Г. Б. Погледна пак гърба на снимката. Инициалите не бяха П. Е., а Г. Б. Намери снимката от въпросната страница на бележника във фотоапарата, увеличи я и погледна телефонния номер до инициалите Г. Б. Код 078. Тичино, най-южният кантон на Швейцария. Там се намираха градовете Лугано, Локарно и Аскона. Първата истинска следа, на която попадаше.
Кублер стоеше на вратата. Приближи се безмълвно и застана до тях, вперил поглед в екрана на детектора за радиация.
— RDX — каза той. — Това нещо е навсякъде.
Инициалите нямаха нужда от обяснение. RDX — Royal Demolition Explosive, добре известен на силите на реда, внимаващи се с антитероризъм. Разработен за пръв път от англичаните преди Втората световна война, RDX бе основната съставка в различни видове пластичен експлозив и възпламеняващия заряд, използван за всички ядрени оръжия.
Фон Даникен се втрещи. „Търтей“, компания-производител на съвършено точни навигационни системи, а сега и пластични експлозиви.
— Но тук не ги намерихме — възкликна той. — Къде може да са скрити?
— В момента не са тук. Откривам само следи. Пресни при това.
— Можеш ли да прецениш кога за последно са били в сградата?
Кублер втренчи поглед в екрана.
— Съдейки по нивото на разпад, бих казал двайсет и четири часа.
Преди вечерята на Ламерс с Г. Б.
— Шейсет секунди — обяви Крайчек. — Колата на пазача е на три пресечки оттук и приближава.
— Да изчезваме! — нареди Фон Даникен, докато ожесточено правеше последни снимки на чертежите.
Кублер изхвърча от работилницата. След него хукна Миер. Фон Даникен ги последва. Посегна да изгаси осветлението и точно тогава го видя.
Малкото братче.
В дъното на стаята, на рафта под тезгяха, се виждаше умалено копие на изложеното в кабинета на Ламерс ЛМУ. Може би два пъти по-малко — дълго около двайсетина сантиметра и също толкова високо. Крилата обаче имаха друга форма — почти триъгълна. Забеляза, че са закрепени за нещо като панта в центъра и можеха да се движат нагоре-надолу като криле на птица.
Поколеба се за част от секундата, пресегна се и сграбчи миниатюрното устройство. Тежеше не повече от половин килограм.
„Това нещо лети ли? — бе попитал той Микаела Менц при следобедното си посещение.“
„Разбира се — възмутено бе отвърнала тя. — Изстрелваме го от товарната платформа.“
Фон Даникен забеляза, че долната част на крилата бе покрита с някаква лека, разтеглива материя в яркожълт цвят с характерни черни петна.
Миер подаде глава през вратата.
— По дяволите, човече, какво правиш? Трябва да изчезваме оттук!
Фон Даникен вдигна пред себе си миниатюрното устройство.
— Я виж.
— Остави го! — просъска в отговор Миер. — За какъв дявол ти е притрябвала пеперуда играчка?
21.
Прозорците на „Флимелен“ — стара ловна хижа в гористото селце Себастиансдорф в покрайнините на Виена — светеха отдалече. Построена като убежище за император Франц Йозеф в края на Първата световна война, хижата сякаш беше последвала собственика си в гроба. Стояла изоставена и неподдържана цели четири десетилетия. С изпочупените си прозорци, с изтръгнатите за подпалки врати, с отмъкнатите от основите й камъни за построяване на други, не толкова величествени домове, постройката изглеждала като оглозгана до кокал от самата гора.