Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Довери се на контролния пулт. Основното правило на пилота.
Помнеше сблъсъка. Подгизналите му от гориво дрехи, втория пилот, обхванат в пламъци, ужасната миризма на горяща плът… Собствената му плът.
Довери се на контролния пулт.
Този път му говореше нечий друг глас, спокоен и уверен. Осланяй се на мен, каза.
Дръпна лоста за управление към себе си и плъзна щурвала напред. Носът се повдигна и самолетът излезе от облака. В нощното небе над него блещукаха звезди. Пулсът му започна да се успокоява, но по гърба му течеше струйка леденостудена пот.
Отново зае позиция зад целта. На разстояние петстотин метра подготви капсулата за изстрелване. Мишената се появи в полезрението му, мержелееща се насреща му като огромен кит. Увеличи скоростта и се приготви да атакува.
Три… Две… Едно…
Самолетът удари целта. Обозначената с „Алфа 1“ на монитора светеща точка изчезна.
— Пряко попадение. Целта е унищожена — обяви наземен контрол. — Тест 1 — успешен.
Чуха се радостните възгласи на екипажа. Този път целта бе компютърна симулация.
Пилотът направи кръг над долината и плавно приземи самолета. Излезе от пилотската кабина, прекоси контролната зала и дръпна завесите на огромния прозорец. Отвън на пистата стоеше „търтеят“, който бе управлявал дистанционно. Група мъже тъкмо започваха да го разглобяват.
Пилотът сведе поглед и Му отправи своята благодарност.
Следващият път всичко щеше да е истинско.
23.
Часовникът показваше 4:41 сутринта, когато Джонатан отби колата и изгаси двигателя. Дъждът плющеше по предното стъкло. В мъглата пред него се издигаше триетажна сграда от камък и теракота.
— Затворено е — констатира Симон. — Няма никого.
Джонатан посочи към един от прозорците на втория етаж, където се виждаха въженца за простиране на пране.
— Управителят на гарата живее горе — поясни той, после протегна длан и попита: — У теб ли е?
Симон измъкна картата за самоличност на Оскар Щудер от чантата си.
— Ами ако не ти повярва?
— В пет сутринта на вратата му хлопа полицай. Последното нещо, което може да му хрумне, е да се усъмни в самоличността му. Така или иначе, не мога да развявам този документ посред бял ден, освен ако не сложа двайсет кила отгоре, не си обръсна главата и не си счупя носа няколко пъти. Я погледни. Какво виждаш? — Джонатан вдигна картата до лицето си. Симон се дръпна назад, присви очи и се наведе напред, докато фокусира миниатюрната снимка. Джонатан й даде три секунди и хлопна кожения калъф. — Е?
— Прекалено тъмно е. Нищо не можах да забележа.
— Именно.
Симон обаче продължи да задава въпроси:
— Откъде си толкова сигурен, че ще откриеш нещо?
Джонатан извади багажните квитанции от джоба си и ги пъхна в калъфа на личната карта.
— Никой не изпраща толкова много пари, без да остави възможност да си ги получи обратно.
Тя поклати глава. Скръстила ръце, без следа от предишната й напереност на готов за съдействие съучастник, изглеждаше някак по-дребна и по-стара.
— Джон, наистина смятам, че трябва да почакаме.
— Седни зад волана. Ако не се върна до петнайсет минути, тръгвай.
Отвори вратата и потъна в дъжда.
— Si?
Небръснат мъж в бархетна пижама и сънен поглед открехна входната врата. Джонатан вдигна полицейската значка пред очите му.
— Синьор Орсини — започна той на чудесен италиански. — Полицейско управление Граубюнден. Нуждаем се от помощта ви.
Орсини дръпна документа за самоличност от ръката му, доближи го до лицето си и присви очи.
— Толкова ли не можете да почакате до сутринта? — попита той, местейки поглед от снимката към човека пред себе си.
— Вече е сутрин — каза Джонатан и дръпна обратно картата си. Приближи се към вратата, принуждавайки началника на гарата да отстъпи навътре в дома си. — Убиха колега полицай. Партньорът ми всъщност. Може да сте чули за това по новините.
Изчака Орсини да каже нещо за снимката, ала по лицето му се четеше единствено раздразнение.
— Не, не съм — отвърна той. — Никой не се е обаждал да ме уведоми.