Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Фон Даникен се запъти към чакащия наблизо автомобил. Ушите му още пищяха от шума в хеликоптера и не беше сигурен дали е чул добре.
— Сътрудникът ми ли? Това са моите хора — господин Миер и господин Крайчек. Никой друг от подчинените ми не работи по случая.
— Но как така? Тази сутрин ми се обади синьор Орсини, управителят на железопътната гара. Каза, че го е посетил някакъв полицай, който го е разпитвал за пратката. Предположих, че работи по същия случай.
— За каква точно пратка става въпрос? — ококори очи Фон Даникен.
— За чантите, изпратени до Ландкарт — обясни Конти. — Човекът е уведомил синьор Орсини, че принадлежат на заподозрения за убийството на онзи полицай вчера.
— Аз не разследвам убийството на полицая в Ландкарт. И не съм изпращал никого да разговаря с управителя на гарата.
Конти поклати глава с пребледняло лице.
— Но този полицай… Той се е идентифицирал. Значи сте сигурен, че не работите заедно?
Фон Даникен прескочи въпроса му и направо попита:
— Какво точно искаше този човек?
— Името и адреса на изпращача на въпросните чанти.
Фон Даникен ускори крачка.
— И името му е…?
— Блиц — отвърна началникът на полицията, почти тичайки след него. — Същият, когото и вие търсите. Живее в Аскона. Всичко наред ли е?
Фон Даникен отвори пътническата врата на колата.
— За колко време се стига до къщата му?
— Двайсет минути.
— Искам да ни закараш за десет.
25.
Мъглата се стелеше от горите, забулили вековните сгради и си проправяше път по тесните калдъръмени улички. Човекът, известен в професионалните си среди като Призрака, шофираше из тихия курортен град Аскона. На няколко пъти му се наложи да намали скоростта и почти да спре, тъй като мъглата ставаше толкова гъста, че пътят изобщо не се виждаше.
Тази мъгла го преследваше навсякъде…
Мъгливо бе и когато пристигнаха войниците, спомни си той, докато продължаваше да пъпли към хълмистите околности на града по тесните пътища, с наредени от двете им страни вили и добре поддържани градини. Беше гъста нощна мъгла, затиснала планинската равнина където семейството му отглеждаше кафе; мъгла, лукава и криволичеща като смъртоносна змия…
Принудиха го да гледа, когато войниците измъкнаха родителите му от леглото им, извлякоха ги навън, съблякоха дрехите им и ги накараха да легнат голи в калта. После изведоха сестрите му, дори и Тереза, която още нямаше пет години. Той стискаше очи, но нямаше как да заглуши писъците им, мъчителните звуци от отчаяната им борба да се измъкнат, докато не им останаха сили да се борят.
Когато войниците приключиха гаврата си, застреляха момичетата в стомаха. Някои влязоха в къщата и намериха уискито на баща му. Стояха на терасата, пиеха и се смееха, докато сестрите му една по една се преселваха на оня свят.
Беше само на седем годинки и умираше от страх. Командирът тикна един пистолет в ръката му и го завлече до родителите му. Заставиха ги да коленичат. Командирът стисна ръчичката му в своята, вдигна я и положи кръста на момчето върху спусъка. После се наведе и прошепна в ухото му, че ако иска да живее, трябва да ги застреля. Два изстрела прокънтяха един след друг. Майка му й баща му се строполиха в калта. Момчето бе натиснало спусъка.
След това, без капка колебание или страх, насочи оръжието към себе си.
Оцеля като по чудо.
Впечатлен от тази смела проява на мъжество, командирът взе решение. Вместо да го оставя при труповете на родителите му, сестрите и кучето му — проснати в калта за урок на селяните заради мъдрото им решение да упражнят правото си да гласуват, — командирът отведе момчето със себе си. Хирурзи извадиха куршума, пробил челюстта му. Зъболекари оправиха изпочупените му зъби. След операциите бе записан в частно училище, където се прояви като старателен ученик. За всичко плащаше правителството. Защото се подготвяше един много специален „проект“.
Момчето имаше отлични оценки по всички предмети. Освен майчиния си език, научи френски, английски и немски. В часовете по физкултура се проявяваше като доста пъргав в краката. Странеше от отборните спортове и наблягаше на индивидуалните тренировки по плуване, тенис и бягане.
Командирът го навестяваше всяка седмица. Двамата похапваха сладки и пиеха чай в местната кафе-сладкарница. В началото момчето често се оплакваше от кошмари. Всяка нощ в съня му идваха родителите му и го молеха да пощади живота им. Образите им бяха толкова живи и натрапчиви, че го преследваха и наяве. Командирът го посъветва да не се тревожи, защото всички войници имали подобни кошмари. С времето връзката помежду им укрепна. Момчето започна да се отнася към по-възрастния мъж като към баща, да се привързва към него. Ала кошмарите не изчезнаха.