Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Само японецът е в състояние да издигне една прозаична дейност на ниво, което я превръща в изкуство. И именно затова бюрократът на нова Япония е това, което в древността е бил самураят. По ирония на съдбата възходът на японската бюрокрация беше пряко следствие от американската окупация. Ликвидирайки военния елит и осакатявайки жестоко „дзайбацу“, генерал Макартър създаде такъв огромен вакуум във властта, че незабавното му запълване беше просто задължително.
В икономическия сектор, имащ задачата да възроди Япония след войната, този вакуум естествено се запълни от бюрокрацията.
Дзен Годо научи за смъртта на Арисава Ямамото от вестниците и сериозно се обезпокои. Всички без изключение поддържаха становището, че тази смърт се дължи на нелепа случайност, но Годо беше на по-друго мнение. Нещо във времето и мястото на нещастието не съвпадаше. От дълги години беше близък приятел и делови партньор на Ямамото, който беше собственик и президент на самолетостроителна компания със същото име. В сътрудничество с „Накажима Еъркрафт“ беше създавал двигатели за известните японски изтребители „Зиро“ и това му беше донесло огромни печалби по време на войната. И той, подобно на самия Дзен Годо, не изпитваше неприязън към американците. Двамата бяха сред малцината, които не одобряваха включването на страната в преките бойни действия. Не го показаха открито, хора като тях нямаха друг избор, освен да служат на своя император. Но дълбоко в сърцата си посрещнаха края на войната с огромно облекчение. И тръпнеха от нетърпение да се заемат с новото изграждане на родината си.
Само преди седмица Ямамото се срещна с Годо и сподели, че има намерение да предаде на американците чертежите на новия реактивен двигател, върху който неговите конструктори бяха работили в последните месеци на войната.
А сега Ямамото е мъртъв. Прегазен от камион, както пишеха вестниците. Но Дзен Годо не вярваше на репортерите. Смъртта настигна Ямамото в много удобно за враговете му време. А неговите врагове бяха врагове и на самия Дзен Годо. Могъщи и добре организирани, с достатъчно средства и търпение. „Затова трябва да внимавам, реши в себе си той. И на всяка цена да открия истинските причини за смъртта на своя приятел.“
Първата му стъпка беше да повика дъщеря си.
Мичико съвсем наскоро се беше омъжила за Нобуо — най-големия син на Ямамото. Бракът беше осъществен по настояване на двамата бащи. Дзен Годо беше убеден, че този брак означава бъдещето. Нобуо беше умен, представителен и достатъчно красив младеж. Но най-важното му качество беше, че е първороден син на Ямамото и единствен наследник на проспериращата компания.
Според Годо младият Нобуо беше идеалният съпруг за Мичико, която, макар и достатъчно красива, имаше доста опасно характерче. Нобуо беше по-възрастен от нея, по-зрял и уравновесен. Но Годо често се питаше кой младеж с глава на раменете си може да угажда до безкрайност на такова характерче…
Двамата мъже уговаряха физическата връзка между семействата си така, както брокери биха обсъждали някоя важна сделка. Стигнаха до съгласие и сватбата стана. Точно преди шест месеца. Мичико и Нобуо заживяха заедно, но Годо нямаше начин да разбере доколко се спогаждаха. Малко след сватбата младите се преместиха в Кобе. Там бяха няколко от фабриките на семейство Ямамото и Нобуо получи задачата да контролира дейността им. Компанията беше в процес на реорганизация, основната й дейност се насочваше към производство на машини и съоръжения за тежката промишленост. Всички бяха обзети от решимостта да бъдат сред най-солидните строители на нова Япония. И по тази причина стигнаха до тесни делови отношения с „Канагава Хеви Индъстриз“.
Всичко изглеждаше наред, нещата се развиваха добре. После Арисава Ямамото умря, прегазен от камион.
— Подозирам, че враговете надигат глава, Мичико — каза на дъщеря си Годо. — Затова трябва да науча всички подробности за смъртта на свекъра ти.
Коленичила пред баща си според изискванията на традиционния ритуал, Мичико леко кимна с глава.
— Ти винаги си била дясната ми ръка. Голяма част от успехите ми в бизнеса се дължат на твоята проницателност. Разкривала си ми тайните на този град по начина, по който само една умна жена може да го стори. В момента имам сериозни опасения, че враговете ни предприемат решителни действия срещу нас. Аз съм прекалено известен на обществеността и не мога да взема открити контрамерки, не искам да привличам вниманието нито на враговете си, нито на американците. Обръщам се към теб, ти си единствената ми надежда.