Документът Катей (Книга 1)

Японският народ погребваше мъртвите си. Едновременно с това вече започваше да изпълнява задачата, която си беше поставил — да забрави нещастията на войната, да обърне гръб на грешките, допуснати в миналото, да започне изграждането на нов живот върху пепелищата.

Генерал Дъглас Макартър също имаше своя задача — да „пренасочи“ развитието на следвоенна Япония. Този термин се съдържаше в свръхсекретните директиви, държани под ключ в писалището на президента Труман. Той означаваше не само възстановяване на японската икономика, но и развитието й в строго съответствие с американските интереси. Реализацията на този план беше представена пред обществеността с красивото и звучно определение „демократизация на Япония“. В него бяха включени няколко основни момента: нова конституция, децентрализация в управлението на страната, окончателно скъсване с милитаризма и ликвидация на огромните „дзайбацу“ — фамилните индустриални конгломерати, изградили цялата мощ на предвоенна Япония. А също и задълбочено прочистване на частния и държавния сектор от ляво настроени елементи и сурови наказания за военнопрестъпниците.

Парламентът, намиращ се под пълния контрол на привържениците на Тожо, бързо „се освободи“ от милитаристично настроените си членове. Филип и Джонас очакваха всеки момент да започне дългоочакваната ликвидация на „дзайбацу“, но тя все се отлагаше.

Една сутрин им беше заповядано да се явят в канцеларията на полковник Силвърс. Както обикновено бяха посрещнати от Дейвид Търнър, един от адютантите на полковника. Беше висок и слаб човек с очила и открито, малко аскетично лице. Жените очевидно го считаха за загадъчно, тъй като Филип често го беше виждал в компанията на доброволки от Женския корпус, както и на няколко служителки в администрацията на самата ЦРГ. За разлика от повечето свои колеги, Търнър очевидно предпочиташе американките пред огромното разнообразие от японски момичета, вадещи си хляба в процъфтяващите нощни заведения на Токио.

Размениха си поздрави. Доста хладни от страна на Филип и Джонас, които, подобно на всички строеви офицери, трудно скриваха презрението си към щабните плъхове.

Търнър ги въведе в кабинета на полковник Силвърс и безшумно затвори вратата зад тях. Седнаха на обикновените дървени столове пред бюрото и Силвърс мълчаливо им подаде по една папка с шифровани материали. През цялата война Специалните части действаха анонимно и именно на това се дължаха немалките им успехи. Сега вече имаше мир, но това беше още една причина за дълбокото засекретяване на дейността им.

— „Дзайбацу“ все още притежават огромна власт в тази страна — каза полковник Силвърс. — В това няма нищо чудно, тъй като те са стари и утвърдени търговско–промишлени концерни, притежавани от най-влиятелните фамилии.

Според нашите оперативни данни голяма част от японската бюрократична машина се занимава с прочистване на архивите. Докато ние изграждаме механизма на окупационната власт, те са заети да отстранят всички компрометиращи материали срещу своите най-могъщи индустриалци и милитаристи.